Какво реално се случва в България в началото на 2013г. или една статия за манипулациите с паметта на Васил Левски и как тъмните илюминати откраднаха част от историята ни

В памет на Васил Иванов Кунчев и Пламен Горанов
 

         Пролог: В края на лятото на граничната 2012г. като прикриваща димка за крупните си пладнешки грабежи, управляващите идеолози на ГРОБ ООД пуснаха в медийното пространството на отдавна купените от тях медии темата за преоценка на делото на национални дейци като Левски и Ботев. Този път тези исторически личности бяха осветени в контроверсиален ракурс, провокиращ стандартната, но натрупала прах идеология за непорочното им зачатие, живот и смърт.

 Далече съм от мисълта, че Ботев и Левски са светци – те  подобно на всеки човек едва ли са безгрешни, но поне са доказали вярата си в нашето по-добро бъдеще с действия. В спомена за техните героични дела обаче, бе налята чаша отрова от сбирщината родоотстъпници, обединени от позорния етикет „Комисия за защита от дискриминацията” – тоталитарен политически орган, явяващ се по нашите земи като съвременна форма на хибрид между Светата инквизиция и Народния съд след 1944 г.

Ала преди да тръгнем да оплюваме и кълнем по предварително заложения нисковибрационен шаблон тези „продажници, поругали идеалистичните ни представи за жертвалите се в името на свободата”, нека първо се вгледаме в себе си и си зададем няколко прости въпроса. Какво знаем досега за Левски, Ботев и другите от пантеона? Откъде го знаем? Дали е истина? Как и кога са загинали тези хора? Те наглед изискват все прости отговори, които всички ние сме убедени, че знаем, но дали е така наистина? Ако имате желанието и куража да си отговорите, ви каня на едно кратко алхимично пътешествие в тъмните дебри на новата българска история, забулена от лепкавата мъгла на професионалните крадци на национална памет...

            Ние, българите, живеем с мисълта, че сме много големи тарикати и традиционно обичаме да се подиграваме на циганите колко са зле като народ. Обаче обективният анализ на изследването ни показа, че  ние сме на много ниско ниво в развитието на националната ни памет от тях и за съжаление те имат много повече основания да ни се присмиват, отколкото ние на тях. Това за съжаление важи и за съседните нам народи (изключае македонските ренегати-фантазьори). Защо ли е толкова тежка присъдата ни? Защото за разлика от циганите, които нямат държава (но поне помнят на коя дата се празнува Банго Васил), се оказва, че ние нямаме истинска история и не знаем почти нищо за нашия си Васил...

Повече от столетие са ни пробутвали една илюзия, обслужваща нечии интереси, но не и българските...Излиза наяве, че сме потънали в туземско невежество. Ние не знаем елементарни неща за  Васил Иванов Кунчев. Въобще помните ли кой беше тоя ?

Ето го и отговорът:

          http://www.youtube.com/watch?v=js5ti1vVu6Y

          А сега откъде започна всичко... Получихме изненадващо много добри думи за статията, отразяваща трагедията с израелските туристи, връзката й с Левски  и нейното реално значение за нас и света:

http://alchemicalshots.blogspot.com/2012/07/blog-post_19.html

          Сред тези положителни отзиви обаче, получихме и добросъвестни критики относно лекото разминаване в датите 18 и 19. Въпреки краткия послепис, много читатели все още не ни разбират. 

„Времето е в нас и ние сме във времето”- много мъдро НЯКОЙ го е казал, какво обаче означава това? Времето е субективно. Времето на Земята се определя от въртенето на небесните тела в Слънчевата система. Във всяка една точка на Земята времето е различно според въртенето на планетата спрямо собствената й ос и това около Слънцето. Тази система на отчитане позволява за някой на Диомедовите острови да е 19-и, докато за съседа му, живеещ само на 1,5 км западно, още 21 часа ще продължава да бъде 18-и. Сега разбирате ли колко относително нещо е времето?

          Магията на времето и пророческите слова на Левски, дадени ни за неговото определение, ни тласнаха в едно търсене - да си отговорим къде е Апостола във времето? Въпреки трудностите, които срещнахме, считахме, че му го дължим. Прелюбопитните и шокиращи резултати до които стигнахме, доказаха, че Духът на времето е направлявал алхимичните ни опити в правилната посока. Вижте и се убедете сами в играта на Илюминати на шахмат и числа с паметта на този достоен наш сънародник. Колкото до неговата с тях, той е оставил следващия ход на нас... Дано не го изложим и този път, най-малкото защото шахът с пешката, който ни прилагат толкова векове с неизменен успех, сигурно е омръзнал дори на самите тях. А сега ударът с мокър парцал, който ще ви нанесат фактите:

1) Официално обявените години на смърт на Левски са две 19-ки една до друга – 1837 – 1873г. Нумерологичната стойност на сбора им е следната 1 + 8 + 3 + 7 = 19, за 1873 г.  - пак се получава 19. Вероятно поради тази причинa и неслучайно, почти навсякъде избягват да дават стандартно след името му и годините, а запълват промеждутъка с текст, за да може символиката на цифрите да ви повлияе само подсъзнателно, а не да ви наведе на размисли – случайно съвпадение ли е това. „Е, хайде пак с вашите конспирации за илюминати” - ще рипнат критиците с бетонирани мозъчни гънки. Да, илюминати не са всесилни и не могат да бръкнат в миналото, за да определят кога ще се роди човек, но напълно в тяхната власт е да фабрикуват дата, на която да вярваме, че този човек е умрял...    

Храна за размисъл: По отношение на рождената дата на Левски мъглата е пълна. Когато се отръсквате от фалша, с който са ви програмирали в училище, имайте предвид, че едно време средностатистическите български семейства не са имали нито календари, нито часовници. Годините на дадена личност са се отчитали чрез преживени зими, но датировката с точност до година е била силно пожелателна.

Проверете: И до момента в района на Родопите все още има живи българи, които не знаят с точност годините си.

Когато започнахме едно наглед уж лесно начинание, да установим кога се е родил Левски и в кой автентичен документ (исторически извор) е упоменато това, се сблъскахме с една много силна невидима преграда. Оказа се, че такъв просто няма. Всички автори в изследванията си се опират на други автори, тоест наблюдаваме едно силно клюкопреповтаряне. Най-ранните писмени извори могат да бъдат датирани около десетилетие след Освобождението, като авторите им не се уповават на документи, а на устни разкази на съвременици и роднини на Левски, които са субективни, противоречащи си и де факто е невъзможно да бъде проверено дали думите им не са били погрешно манипулирани или дори фалшифицирани. Не искаме да ви отегчаваме с всичко, което прочетохме по темата, но тъжният факт си е факт - въпреки стотиците милиони, наливани в продължение на век и половина в историческите факултети на българските университети – българската историография не разполага с автентични документи, които да датират с точност рождението на Апостола. Официално обявената дата има окултен и нумерологичен характер, но не и исторически. За по-любознателните от вас предоставяме добре аргументирания труд на един търсач на истината:

http://vidboy.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/22/edin-malko-izvesten-spor-godinata-i-datata-na-rajdane-na-vas.691870

(В края на статията ще публикуваме и копие от нея, за всеки случай, ако нещо се случи с блога му.)

2) Годината, в която Григорианският календар влиза в сила в България е 1916 г. Съвсем неподходяща за административни реформи година. Страната е затънала в блатото на Първата световна война и неумолимо върви към втората в новата ни история национална катастрофа. На илюминати и техните слуги в България не им пука обаче и те се водят от свои си съображения - това на ритуалното значение на две 19-ки една до друга, само че при втората деветката е обърната надолу.

Именно тази ненавременна за обикновения човек реформа позволява живота на Апостола (и не само неговия) да се дооформи в изкуствената ритуална рамка, която познаваме и днес. Рождението му се премества с 12 дни напред, каквато е методиката за преизчисляване от Юлиански в Григориански дати преди 1900 г. (забележете пак цифрите 1 и 9, нулите в случая нямат нумерологична стойност, след 1900 стъпката за добавяне е +13) и от 6-ти (обърната 9-ка) става на 18-ти, което нумеролгично е 1 + 8 = 9.

Мистерията с датата на смъртта му е още по-голяма и необяснима.

И хоп… чудо! Специално за смъртта на Левски стъпката (за преизчисляване от Юлиански в Григориански дати преди 1900 г.) се увеличава с 1.

По отношение на изкуственото добавяне на един ден към смъртта на Апостола в публичното пространство е пусната да битува следната абсурдна теза:

http://www.eurochicago.com/2012/02/statiya-v-rabotnitchesko-delo-obarkala-smartta-na-levski-na-19-vmesto-na-18-fevruari/

Помислите върху несъстоятелните доводи за версията с „Работническо дело” и мастития историк (винаги съм си мислел, че това определение идва от корена „мас” с всичките му конотации). Все едно някой по-известен владика във Великденската проповед преди 50 години да е сгрешил, че Христос е възкръснал в понеделник и оттогава всички и навсякъде вкупом да повтарят глупавата му грешка. Още повече поне на хартия комунистическата диктатура е умряла славно преди 23 години, а въпреки това мнозинството българи и държавни институции продължават да празнуват (?) смъртта на 19. Видно е, че тук влияние оказват невидими фактори, неподвластни на номинални преходи и марионетни политически управления.

4) Нумерологията и Левски.

Праволинейните скептици могат с насмешка да отхвърлят твърденията, че тайният елит е намесен пряко и в датите, на които ние честваме рождението и смъртта на Апостола. Всеки буден търсач на истината, който поне отчасти е наясно как се управлява нашия свят, би обърнал внимание на двете цифри 1 и 9, които веднага се набиват в очите при разглеждане на фактите в тяхната дълбочина. Да не забравяме, че илюминатите, чието съществуване повечето хора отричат с присмех, са вманиачени по цифрите, датите и ритуалите, които ги съпътстват. Деветката и единицата (1 и 9) са им особено любими, защото съдържат в себе си платформата на физическата реалност, в която се намираме. Числото 1 символизира първичното творение, произлязло от Божествения източник (0 – нулата), а 9-ката е съвкупността на целия физически свят, над който е само Божественото съзнание. Честванията на смъртта на Левски на 19-и февруари закотвят в нашата материална реалност определена енергия, която въздейства на съдбата ни като народ и на страната ни като цяло.

          5) Още малко неизвестни факти за смъртта и предателите на Левски:

Вуйчото на убития екс-български министър председател  Луканов е един от предателите на Левски, заедно с широко известния поп Кръстьо или без него. Предателската кръв течеше във вените на този човек, оглавил българската държава в началото на т. нар. Преход (криминалното присвояване на активите на българската държава от шепа олигарси). Тъй като се опитваше да служи едновременно (разбирайте вземаше сребърници и с двете ръце) и на двете илюминатски империи, застигна го съдбата на Юда. Кармата, подобно на данъците и гравитацията е навик, от който трудно можеш да се откажеш, както казваше Тери Пратчет.

Когато оценяваме исторически деянията на Лукановия род, да не забравяме, че то идва от латинското име Lucian, с което са наричали Падналия ангел от Библията (да не се бърка със Сатаната-това са две различни същности).

Колкото и да не ви се вярва, фамилията Поплуканов в превод буквално, а и не само, означава Жрец на Луцифер.

От един мой познат турчин от Турция знам, че със сигурност в турски учебници по история пише, че Левски е предаден на османската полиция от агенти на руското  разузнаване. Руските монарси са били ужасени при мисълта, че България може да се освободи сама. Също така, дори при евентуален джойнт венчър (съвместни действия на българска бунтовна организация (ВРО) и руската армия), в имперските интереси на Русия не е влизало в следосвобожденска България да има влиятелни личности като Апостола. Империите от древни времена не обичат независимите национални държави, ръководени от силни лидери. За тях са удобни полувасални разпокъсани държавички, които лесно могат да се манипулират на геополитическо ниво поради заложените етнически мини при механичното определяне на границите им (справка: Берлинският конгрес), а във вътрешнополитичеки план се налага псевдоелит, воден предимно от късогледи котерийни интереси (справка: „Бай Ганьо прави избори” на Алеко, непреходна творба 100% актуална и до днес).

От разговорите си с моя познат турчина в мен се оформи изводът, че  в турската историография подхождат далеч по-неемоционално при разглеждането на борбите за национално освобождение по българските земи, като оставят настрана късогледите етнически и религиозни възгледи и описват конфликтите през призмата на сблъсъка на две отдавна несъществуващи империи – Османската и Руската, като българските националноосвободителни напъни основно са определяни като маша (функция), чрез която руските монарси са искали да се домогнат до излаз на Средиземно море и Суецкия канал.

6) Сега още един срамен факт: голяма част от тези неща за Левски и аз не ги знаех допреди няколко месеца (а имах самочувствието, че с тази наука съм на ти, включително и премълчаваните факти за ролята на тайните общества), т.е. и аз си пасях чинно на ливадата, заедно с другите овчици.

Познайте кой ми отвори очите? - една еврейка, с която съвсем случайно се запознах във връзка с атентата в Бургас през лятото на 2012г. Явно тайната ръка на Провидението и Законът за привличането ни събраха. При контактите ни, въпреки че прояви уважение, тя не пропусна да отбележи колко лъган и лековерен народ сме ние българите в очите на евреите, като в частност визираше нашата история и тази на Левски. Факт, който по-късно забелязах, че по техния си елегантен начин еврейската общност в България е отбелязала, иронично намеквайки как ни водят за носа сбирщината ни от лицемерни  и профанни историци и политиците, при които са на хранилка: http://www.vagabond.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1964%3Awho-was-vasil-levski&catid=71%3Avagabond-features&Itemid=31#.UAnjrqA_GID

Това доказателство затвърди убеждението ми, че въпреки че повечето от набедените за конспиративни теоретици (сляпо служещи на елита, толкова колкото и безскрупулните банкери) показно слагат евреите и Илюминати в един кюп, то това е поредният шаблон на мисълта, който цели разделение (ала “divide et impera”), а не ни обогатява с познание.

За да изчистим съзнанието си от блокажи и предразсъдъци, трябва да знаем, че евреите, също като нас са запазили самоидентичността си през вековете отвъд границата, определена за санитарен минимум от Илюминати за тотален  ресет (тотално изтриване) на националната памет и съзнание на народите по света. Поради тази причина са поставени в условия на постоянен геноцид и гонения. И тъй като са малко по-непокорни от нас, тях ги мачкат и физически с перманентно насилие, докато нас българите се задоволяват само икономически и битово да ни малтретират. Не е ли време за тотал рекол (total recall-зов за завръщане)?

На фона на прозрения на еврейската общност в България, контактите ми с техни представители, техния буден дух и свежа ирония, направо ме хвана срам какви профани са  набедените за най-българи от българите – т. нар. български националисти. За да се убедите в тяхната смехотворна национална неграмотност, хвърлете няколко погледа на тази статия:

http://bgns.net/%D0%B1%D0%BD%D1%81%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-136-%D0%B3-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80/

Пичове, които си бръснат главата до кожа (вероятно за да спестят третирането с перхидрол на буйните си арийски гриви), директно обесват Левски на дата 19, което ме навежда на мисълта, че поне от 20 години не са прочели поне една историческа книга или ново изследване по темата. Тези, които са на около 20 и под години, вероятно нищо не са чели през живота си и само преповтарят като папагали какво са им казали тарторите на футболните агитки, разговорите с които възприемат като директен досег до откровенията на Космическия разум.  

Някой ще каже – „Че какво толкова  - да не сме професори по история?”. Имайте предвид, че все пак това са хора, които парадират, че лягат и стават с националната идея. Искат да влизат във властта и формират политика накъде да тръгне българската армия (в която една от първите им задачи ще е да ви мобилизират насилствено, за да умрете на хиляди километри от родното си място в някой кален окоп или пустиня).

Най-жестоката ирония в случая е, че точно тези, които уж най-много милеят за българщината и искат възраждането на българското величие, всъщност несъзнателно честват мизерията и нищетата, в която сме затънали до гуша и празнуват робията на България и българите. Оставете настрана помията, с която ще ви затрупат политиците и историците от телевизионния екран и се замислете какво честваме всъщност на 18-и февруари (1 + 8 = 9). На тази „светла”, според продажните историци дата, ние всъщност празнуваме обесването на Апостола на свободата.

          Погледнато символично ние тържествено отбелязваме смъртта на свободата на България и нейната преданост към тъмния илюминатски елит. Както ви казахме по-рано в статията, числото 9 олицетворява тоталността. Бременността при хората трае 9 месеца, 360 градуса образуват кръг (3+6+0=9). Това е мистично число. Казано е: „Древните учители по окултизъм са знаели, че във „висшето броене” числото 9 представлява името на Бога, състоящо се от 9 букви.” Кабалистите вярват, че името на Адам (първият човек, представител на цялото човечество) разкрива, че човекът е Бог, проявил се в плътта. Бог е източникът на всичко, точно както числата от 1 до 9 са коренът на всички неща и другите форми без изключение произхождат и се развиват от тях.

          По същия начин гематрията (нумерологията на еврейските букви) на името Адам е 45 (еврейските букви са: алеф= 1, далет = 4, мем = 4; сборът е = 45); събрани, тези две числа също дават 9 (4+5=9). Шестицата, появяваща се в гематрията на името Адам, представлява физическата страна на човека. Деветката символизира неговата висша духовност. Деветката притежава тройната сила на тройката (3×3=9). Когато 9 бъде умножено с което и да е едноцифрено число, сумата от цифрите на произведението винаги е равна на 9.

Ритуалите около смъртта на Левски закотвят в нашата действителност безнадежност, разрушение и смърт. Те директно импринтват (отпечатват) в съзнанието ни покорство, смирение и преклонение пред силите, които някога са изпратили в небитието българския Апостол на свободата. Разглеждайки етимологично произхода на прозвището на Васил Иванов Кунчев – Левски, нещата придобиват дори още по-широк смисъл и интересни окраски.

Според официалната историография Апостола получава прозвището Левски заради своята „лъвска” смелост. Ако се поровим по-надълбоко обаче, пред нас ще се разкрият други интересни и малко известни факти. Според някои исторически източници Васил Левски е бил масон. Някои от изследователите сочат, че през 1861 г. Дякона е бил вербуван от формирование, което в същността си е парамасонско – “Дружината на верните приятели”. Друг любопитен факт, който свързва Апостола с масонската ложа, е честата употреба на обръщението “брате”. Еднакви с тези на масоните са били и всички пароли, шифри и символики, които той използва, когато приема нови членове в своята организация. Ако не вярвате, купете си или открийте книгата „Масонската ложа и братството на Левски” на Румен Василев и ще добиете повече яснота за тази непозната част от живота на Апостола. 

Всеки, който поне за момент от живота си се докосвал до темата за конспирации и тъмните кукловоди в човешката история, е разбрал, че повечето тайни общества всъщност са пазители на дадена кръвна генетична линия. Възможно ли е Дякона да е бил наследник на специална кръвна линия, която петте века османско робство не са успели да заличат ? Възможно ли е самият Левски дори да е бил наследник на някой от средновековните ни царски родове и във вените му да е текла царска кръв?

Неслучайно лъвът е символ на България и родните владетелски родове от столетия. Символът, изобразен на пръстена на цар Калоян например е лъв. Вглеждайки се по-внимателно обаче, ще забележите, че това всъщнот е дракон. Според някои изследователи на материята, името на средновековния ни цар всъщност не идва от красив (гр. калос), а от хала. Случайно или не, ноктите на краката на лъва върху пръстена на Калоян са четири, а езикът му сякаш е огън, който той бълва от устата си.

Подобни лъвове-дракони се срещат често в хералдиката и не са нещо случайно. Те символизират обединението на две извънземни кръвни линии, които са дали началото на повечето владетелски родове на планетата ни – тези на Сириус и Орион. За това повече може да прочетете в книгата „Документите Тера”, но ви съветвам да не превръщате книгата във вашата нова ню ейдж библия. Тя ще ви даде един много интересен ъгъл върху вашата действителност, но все пак не забравяйте, че тя е писана по разказите на инопланетянин, който е страна в конфликта между двете основни раси и, както е нормално да предположим, субективното мислене важи дори и за съществата от други планети.

За лъвовете, драконите и тяхната хералдична хибридизация може да се поровите и из книгите и филмите на Дейвид Айк, който също разкрива интересни знания по темата. Типичен пример за герб, на който е изобразен подобен лъв, е този на националния флаг на Уелс. Той дори е наречен Червеният дракон, въпреки че всъщност е лъв. Повече за него може да прочетете тук:

http://en.wikipedia.org/wiki/Welsh_Dragon

Ако приемем тезата, че Левски наистина е бил наследник на средновековните царски кръвни линии, с всяко честване на смъртта му ние всъщност честваме своето собствено покорство и смирение, както и унищожението на българската държава. Самият паметник на Апостола е във формата на обелиск – фалически символ, чиято цел е да канализира енергия, която запраща в Астрала, за да зарежда определени същности, които от своя страна проникват в нашата реалност и я променят.

Какво се случи на честванията на смъртта на Апостола на свободата през тази година? Проля се кръв, а впоследствие, с подаването на оставката на кабинета на мутрата бате Бойко, България остана без премиер, а Земята без супермен, който да я бута да се върти.

 Нека осмислим малко събитията, които последните месеци се развихрят в нашата родина. Страната ни е обхваната от протести, недоволството ескалира всекидневно, а „приятелите” ни от Европейския съюз ни обърнаха гръб в най-трудния за нас момент. В момента се опитват да ни направят участници в тъмен магически ритуал, който иска да прояви и закотви нещо лошо в нашата реалност. Всичко започна миналото лято, когато няколко израелци и един български гражданин загубиха живота си при атентат на бургаското летище „Сарафово”. С това ритуално жертвоприношение бе даден началният тласък на мегаритуала, който цели да предизвика началото на Новия световен ред и Трета световна война.

Серията продължи тази година с цирка около опита за покушение над бившия лидер на ДПС Ахмед Доган от Октай Енимехмедов. Горкото момче, жертва на зомбиране с психотроника, едва ли е знаело, че всъщност е една марионетка, чиято цел е да събуди народното недоволство срещу властта. Младият мъж дори бе сравнен със самия Васил Левски. Точно тук трябва да се замислим и веднага ще видим намесата на тъмния елит. Нашите „приятелчета” обожават да използват символизъм, но за да объркат „противника”, тоест нас, символите обикновено са  използвани по противоречив и взаимноизключващ се начин. Така Октай Енимехмедов, който е етнически турчин, бе възприет като олицетворение на Апостола на свободата, който се е борил именно срещу османската власт.

Малко след това избухнаха масовите протести срещи криминално надписаните сметки за ток и парно, които бързо прераснаха в такива срещу самата система, за да се стигне до деня на честването на смъртта на Левски. Тогава, освен че бе пролята кръв (ах, колко я обичат някои гастрономи в Астрала!), бяха ранени 11 души, а полицията задържа 11 от протестиращите. Това пък се случи на 19 (1/9). На следващия единадесети (11) ден на протестите правителството на Боко Тиквата подаде оставка и остави страната ни без формална власт.

Точно в този ден (какво съвпадение, нали?!) Пламен Горанов от Варна се самозапали и изгоря като факла пред сградата на общината в морската столица. Факт е, че името на младия мъж е Пламен, което означава огън, пламък. Факт е, че той бе на 36 години (9). Факт е, че той се пресели в отвъдното точно в деня, в който България чества своето Освобождение – 3 март. Пламен бе просто една от ритуалните жертви, които трябваше да подсилят ритуала на Илюминати. Освен него се самозапалиха още двама души, а само 18 дни (1+8=9) след самозапалването на Пламен, във Видин като факли изгоряха 3 (три) дечица. Всички тези „инциденти” се случват на фона на масови самоубийства и жестоки убийства, причинени от тъмни кукловоди и психотронните оръжия, с които громят мозъците ни всеки ден, откакто започнаха протестите и недоволството. Според Откровението всичко ще започне от една малка страна. Използва ли в момента тъмният елит българския народ като фитила, който ще доведе до финалната битка – Армагедон? Можем само да гадаем и да се надяваме, че ще излезем с чест от битката...

С този клип ви казвам чао и до нови срещи – и не се смейте много, че е трагично... А следвашият ход чака нас...

http://www.youtube.com/watch?v=r1wdX28IMZE

Алихимика, Хермес, Изида, Зора

 Храна за размисъл с многобройни доказателства може да прочете в два материала  на независими автори, отразени съответно в Приложение 1 и Приложение 2.

Извиняваме се авторите, че ги публикуваме без тяхно съгласие, но го приемаме по юридическа презумпция, тъй като не са оповестили публично забрана за копиране, че трудовете им попадат в режима на ограничено ползване Криейтив Комънс. При тяхно несъгласие моля да се свържат с нас на редакционния адрес на ел. пощата ни. 

Приложение 1:

„Един малко известен спор: годината и датата на раждане на Васил Левски”

Автор: vidboy

Източник:

http://vidboy.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/22/edin-malko-izvesten-spor-godinata-i-datata-na-rajdane-na-vas.691870

Така и така сега се зашумя около гроба на Апостола, реших да обърна внимание на обществеността и на въпроса с неговата фактически неуточнена година, а оттам и дата на раждане, с който научната общност е запозната, но има нужда от популяризиране сред целия народ, народът за чието освобождение Апостолът е дал живота си!
Настоящият материал е научно изследване, изнесено като доклад на научната  конференция "Митове и истории в България в Регионален исторически музей  - Пловдив през юни 2010 г. Надявам се научният апарат да не се види досаден на читателите, но реших да не го премахвам, защото така тезата е представена много по-нагледно и аргументирано.
 

Въпросът за датата и годината на раждане на Васил Левски: историографски или митографски подход

д-р Видин Сукарев

            Рождената година на Левски се счита за установена още от първите негови биографи,[1] но остава несигурност около точния ден.[2] През 1895 г. датата е доуточнена от Ст. Заимов на 6/18 юли[3]; оттогава тя с малки изключения[4] не е поставяна под съмнение.

            Определянето на датата става от “роднински съвет”. По спомени раждането на бъдещия Левски е поставено след сватбата на някоя си баба Деребейка в неделята след Петровден, който през 1837 г. се пада вторник. Детето се родило два дни след бракосъчетанието.[5] Ст. Заимов, а и другите преди него обаче не посочват своите източници на информация. Чак Иван Унджиев дава подробно обяснение на гореизложеното по разказ на Д. Т. Страшимиров,[6] но по онова време данните вече не могат да се проверят и не е чудно, че звучат твърде съмнително. Единственият упоменат по име роднина е Васил Генчев Караиванов, първи братовчед на Апостола, който е определен и като човекът с най-голям принос за установяване на датата[7] (вероятно и годината). Но В. Г. Караиванов е роден десетилетие след 1837,[8] така че не е възможно да помни каквито и да било около раждането на Левски. В запазените негови спомени и в спомени на другите роднини на Апостола сведения за раждането липсват. Книгата със спомени на В. Г. Караиванов, преразказани от сина му д-р Петър Караиванов, не внася особена яснота и за рожденните години на родителите на Левски, женитбата им или раждането на неговите братя и сестри. Повечето години са категорично посочени без никакво уточнение откъде е получена информацията;[9] в редките случаи, когато това е направено, липсват данни, които да ги потвърдят, и всъщност всички тези събития могат да варират от две-три дори до пет-шест години.[10] Първите биографи на Апостола налагат становището, че той е трето дете в семейството, като най-голям е брат му Христо, а след това идва сестра му Яна.[11] По късно се доказва, че Яна е най-голяма,[12] а в писмо до Ст. Заимов от 1896 Христо Иванов Големия, който познава добре двамата братя, твърди че именно Левски е по-големият.[13] Поне от на мен познатите ми биографи на Левски обаче никой не е ползвал самото писмо, а само публикацията във в-к “Зора”. Издирването или неоткриването на оригинала би дало насока за разрешаване противоречието между двамата съвременници и познати на Левски – Хр. Иванов Големия и Ст. Заимов.[14] Първият безспорно познава Апостола по-добре, но пък точно вторият е предприел целенасочена изследователска дейност към установяване подробности от живота му. От публикацията не може да се каже дали писмото по неизвесни причини не е изпратено до Заимов, защото е намерено в книжата на Хр. Иванов, или става дума за копие, пазено за личен архив. Дори писмото да не е достигнало адресата, едва ли може да се предполага, че възраженията на Големия не стават достояние на Ст. Заимов, но той очевидно не ги взема предвид и в друга своя книга за Апостола през 1917 г. преповтаря твърденията си.[15] В тази връзка наистина интересно е, че на известната снимка в Белград от 1867 г. с образите на В. Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия, Апостола изглежда видимо по-млад от двамата Христовци. (Вж. Прил. 1. Източник: strannopriemnicata.wordpress.com/2008/04/)

            Така биографичните данни за детството и юношеството на Левски се основават предимно на късни спомени. Нито едно от важните събития от тези първи години, които биха могли да дадат по-точна ориентация за рождението на Апостола, каквито, освен времето на раждане на неговите родители, братя и сестри, са тръгването му на училище и смъртта на баща му, не са сигурно датирани, въпреки категоричността, с която това е направено.[16] Принципната ненадежност на човешките спомени от голяма дистанция; неграмотността и първобитността на по-голямата част от българите в средата на ХІХ век; типичната за патриархалното ежедневие циклична неисторична представа за времето:[17] всичко това засилва възможността от контаминация на случили се в различни години събития. Много често дори самите хора не знаят кога са родени. Зетът на Левски, Андрей Начев, мъж на най-голямата сестра Яна (или Ана; разликата в името също е показателна) в документ от 1888 заявява, че е на 70 години,[18] а когато на 28 ноември 1907 г. умира, е записан като 102 годишен.[19] Неяснотите около годината на раждане на неговата съпруга, починала чак в 1913, също дават да се разбере, че тя не й била известна.[20] Да не забравяме и че следосвобожденската митологизация около името на Левски също оказва влияние на късно записаните спомени.

            Въпреки еднозначното налагане на годината 1837 от ранните биографи на Левски, при Ст. Заимов и З. Стоянов се срещат странни на този фон разминавания, водещи към мисълта, че вероятно авторите са имали и друга, по-различна информация. З. Стоянов твърди, че при замонашаването си Левски бил 18-19 годишен, макар че би трябвало да е прехвърлил 20.[21] Ст. Заимов пък, на същата страница, където определя рождението на Апостола през 1837, пише, че 7 години по-късно – в 1844 той бил четиригодишен.[22] Загадка?

            Изложеното дотук дава да се разбере, че конкретните дани за раждането на В. Левски на 6 юли 1837 г. по Юлианския календар са уязвими; напълно е възможно годината да е объркана или Гина Кунчева да е била бременна с друго дете.

            Голяма част от проучванията за рода на Васил Левски се основават на работите на Данаил Кацев-Бурски.[23] Някои изводи на този автор основателно са подложени на съмнение, но без да се оспорва цялостната му добросъвестност като изследовател.[24] Наскоро обаче специалисти по палеография и филигранология в НБКМ, установиха, че Кацев-Бурски е автор на фалшиви приписки върху старинни автентични документи,[25] а именно като доказателство за произхода на бащиния род на Левски Кацев-Бурски използва приписки.[26] Според него двама от прародителите на Апостола се казвали Видул и Кръстил,[27] а в документ в НБКМ с доказана негова фалшификация той “за упражнение” е изписал точно тези две имена.[28] За съжаление дейността на Кацев-Бурски не се ограничава само с дедите на Васил Левски; той публикува също негово родословие и спомени на сестра му и зет му, записани от неизвестен автор.[29]

            Сравнително неотдавна двама изследователи – художникът антиквар Александър Алексиев[30] и историкът и юрист Георги Туртуриков[31] независимо един от друг обявиха, че Апостола е роден през 1846 г. въз основа на заявеното от него пред османския съд,[32] като приведоха и следните потвърждаващи според тях това аргументи:

            1. В писмата си до Любен Каравелов (роден около 1834) и Димитър Общи (1835) Левски ги назовава “бай Каравелов” и “бай Димитре” – свидетелство за значителна възрастова разлика по между им.[33]

            2. На места Д. Т. Страшимиров и И. Унджиев, определят посочения вече В. Г. Караиванов и други съратници и познати на Апостола, родени през втората половина на 40-те години на ХІХ век, като негови връстници.[34]

            3. В писмо от 1 януари 1872 г. Л. Каравелов урежда издаване на паспорт на важен за революционната организация човек, който се намира в България.[35] Направеното кратко описание, което трябва да се впише в паспорта, напълно отговаря на външността на Левски, но посочената там възраст е 26 години. Туртуриков и Алексиев безрезервно приемат този документ като свидетелство от първа ръка за рождената година на Апостола, още повече, че той идеално се вързва със записаното две години по-късно в съдебните протоколи.[36]

            4. Снимки на Апостола. За една от тях – тази от Белград вече стана дума.[37] Другата е фотография на д-р Г. Странски с негов приятел, направена на 11 май 1864 г., открита именно от А. Алексиев, който в приятеля разпознава бъдещия Апостол на свободата. И понеже е видно, че на снимката са двама връстници, а д-р Странски според източниците, които Алексиев ползва, е роден през 1847, логично следва, че Левски е по-млад от общоприетото.[38] (Прил. 2. Източник: strannopriemnicata.wordpress.com/2008/04/)

            Така представени свидителствата в полза на това, че Апостола е роден през 1846 г. наистина звучат убедително, но съществуват много данни, които Туртуриков и Алексиев умишлено или поради незнание са пропуснали и които заедно с направените въз основа на тях анализи противоречат на тезите на двамата автори:

          По точка 1: Небогатата, достигнала до нас, кореспонденция на Апостола показва, че той нарича “бай” и родените през 1847 г. Сава Кършовски и Киряк Цанков.[39] Семантиката на обръщението “бай” не се свежда само до възрастова разлика; то изразява дори в по-голяма степен почит, уважение, етика на обръщение и поведение.

            По точка 2: Тълкуванието на изразите “приятел от детинство” и “почти връстник” не отговаря на смисъла, който И. Унджиев и Д. Т. Страшимиров влагат; те имат предвид надеждността на въпросните личности като очевидци и носители на спомени за Апостола, а не това, че той е роден през година различна от 1837. Нито Д. Страшимиров, нито Унджиев оспорват раждането на Левски на 6 юли 1837 г.; напротив те имат съществен принос за утвърждаване на датата и годината както в българската историография, така и в националния празничен календар.

            По точка 3: Телеграмата може и наистина се отнася за Левски, но текст с конспиративно съдържание, който на всичкото отгоре е анонимен по отношение притежателя на паспорта не може да бъде сигурно свидетелство за възрастта му. Същото може да се каже и за заявеното пред турския съд. За него на този етап е невъзможно да се намери приемлимо всекиму обяснение, но по начало не изглежда оправдано казаното от Левски точно пред този орган да се приема за чиста и неподправена истина.

            По точка 4: Тук може да се отдели съвсем малко място за коментар на идеите и откритията на А. Алексиев, но съвсем лаконично трябва да се каже, че въпреки неговото становище в обратния смисъл, образът на въпросният младеж не изглежда да има много общо с В. Левски. Апостола е със светла коса и очи,[40] а този на снимката е по-скоро брюнет.[41] Левски до ранната пролет на 1864 г. учи в Пловдив, а от Гергьовден учителства във Войнягово в продължение на две години.[42]По същото време Г. Странски вероятно се е намирал в Цариград,[43] а в неговите спомени не се открива и най-малък намек, че е познавал с Левски. Да не говорим, че по собствените му думи Г. Странски е роден на 1 август 1848.[44] Всички тези доводи, макар че нямам съвсем пълни впечетления от работата на Алексиев и информацията за снимката, дори дават основание да се допусне, че на нея изобщо е съмнително дали присъства и самия Г. Странски.

            Следва да се обърне внимание и на някои подробности от външния вид на Апостола. Общоизвестно е, че светлооките и светлокоси хора изглеждат по-младолики. Друг известен факт – Левски или е кьосе, или брадата му е съвсем рехава; затова той носи само мустаци – също редки и едва забележими по снимките, но задължителни за мъжа според тогавашната мода. Така Апостола младеел и няма нищо чудно, че изглежда по-млад от брат си Христо на снимката от Белград. Тази външна особеност със сигурност била известна на Левски и другарите му, ето защо напълно възможна е нейната употреба с конспиративна цел по неизвестни нам, но със сигурност уважителни причини дори в самия край на живота му.

            Както като общо звучене, така и по конкретни въпроси обаче работите на Туртуриков и Алексиев заслужават внимание. Особено ценни са наблюденията на Туртуриков във връзка с ранното съзравяне на младежите в българските земи преди Освобождението, съобразно тогавашните ритъм и условия на живот. За дейна и будна личност като Апостола изглежда наистина трудно за вярване на 18-20 годишна възраст да е бил ученик в класно училище, където повечето негови съученици са с пет-шест години по-млади и когато на тази възраст хора като Христо Ботев и Бачо Киро Петров вече учителствали.[45] На основата на това логическо съображение и като се има предвид несигурността на 1837 г. като рожденна година на Левски, наистина може да се потърси възможност той да е бил по-млад, но 1846 г. не изглежда вероятна и поради:

            1. Замонашаването на Левски, чиято дата е точно установена – 7 декември 1858[46] – противоречи на църковните канони, ако послушникът е на 12 години. За постъпване в редовете на черното монашество се изисква лицето да може да взима самостоятелни решения и да се разпорежда със собственост – т. е. да е пълнолетно,[47] а според тогавашните стандарти това означава не по-малко от 15 годишна възраст.[48]

            2. В разговор с Христо Иванов Големия в Белград през пролетта на 1868 г., предаден от Михаил Греков, Левски казва “Ние, Христо, с теб сме доста възрастни, па и непросветени; нито сме за учители, нито за ученици.”[49] Т. е. Апостолът се самосъпоставя по възраст с родения през 1838 г. Христо Иванов, което не би могло да стане, ако е 21-22 годишен.

            3. Иван Фетваджиев, роден през 1847 г., който много добре познава Левски и дори му дава собственото си тезкере през 1869 г., за да напусне Сопот, по този повод разказва: “ ...и аз, и Левски си приличаме: и той има сиви мустаци (?) и очи, валчест образ, среден ръст, както и аз – само годините му надхвърлят моите, ама нищо от туй.[50] Този случай е много важен, защото е непосредствено свързан с друг. Впоследствие, както е известно, връхната дреха на Апостола, в която са чуждото тезкере и комитетски печати и книжа, попада в ръцете на властите. Преследваният Левски намира убежище в село Брестовица, Пловдивско, във винарската изба на Павел Влахов. По спомените на самия Влахов по онова време Апостола изглеждал на около 23 години.[51] От двете близки по време сведения безспорно като по-актуално трябва да изберем това на Иван Фетваджиев, но не бива да пренебрегваме и това на П. Влахов, който, без да познава Апостола, несведущ за възрастта му, дава пряко потвърждение за това, че изглежда по-млад.

            4. Вече беше обърнато внимание на евентуалното възрастово разминаване между Левски и неговите съученици в Старозагорското класно училище, ако той е роден в 1837 г. Точно оттам обаче имаме обратния пример с поп Минчо Кънчев, роден по собствените му думи на 6 август 1836 г.,[52] който изрично подчертава, че сред най-близките му училищни другари бил Левски. След като описва различни лудории на приятеля си, поп Минчо допълва: “Кога се надскачвахме, само той и Васил Тошев ме надскачаха”. И малко по-долу: “Умът ни беше и на двамата, кажи, еднакъв, а и затова се много обичахме и слушахме с него”. [53] Ясно е – 9-10 годишно дете не може да надскочи 19-20 годишен млад мъж; очевидно бъдещите свещенник и Апостол са близки по възраст.

            5. Минчо Кънчев започва да се учи вече 12-13 годишен, през 1849 г., когато в родното му село идва даскал.[54] Със сигурност знаем годините на раждане на двама негови съученици в класното училище – старозагорците Никола Ганчев (1843) и Пенчо Хаджиславов (1842), които той посочва като негови добри другари заедно с Левски.[55] По онова време Стара Загора е развит образователен център[56] и местните българчета тръгвали отрано на училище, което ще рече, че нормалната възраст за старозагорските съученици на Левски към 1855, когото той постъпва в училището “Св. Никола” е 12-13 години. Младият Васил обаче прекъсва (неизвестно точно колко време) своето първоначално образование поради разоряването и смъртта на баща си и постъпването като послушник при вуйчо му. Така, ако е съществувала възрастова дистанция между Левски и неговите съученици от Стара Загора, тя би могла да бъде само в негова полза по примера на поп Минчо.

            6. Минчо Кънчев разказва на Ст. Заимов, че, завръщайки се от бране на череши със свои съученици, Левски видял двама турци да изнасилват майка и дъщеря; уплашени другарите му избягали, но Апостолът набил и прогонил изнасилвачите.[57] Изложеното от Ст. Заимов разполага случката през май или юни 1858 г. (като това е най-късната възможна датировка) и съвсем естествено такъв подвиг не е по силите на 11-12-годишно момче.

            7. Панайот Хитов, когато вижда Левски за първи път през 1867 г., го определя около 28 годишен. [58] Трудно може да допуснем, че войводата нямал или впоследствие не е придобил представа за поне приблизителната възраст на своя знаменосец.

            8. Друг Хитов четник – Васил Николов, роден през 1841 г., който е карловец и познава Левски още от родния им град, в своите спомени, записани през 1923 г. казва “Левски бе по-голям от мен”.[59]

            9. Известно е – Левски се размонашава на Великден 1864 г. В онези години това е дръзко деяние, което не може да не получи обществена разгласа. Случаят стига дори до пресата и е описан от анонимен автор във в-к “Съветник” от 27 юни същата година. Макар и да не е споменато името на Левски невъзможно е да става въпрос за друг. Мястото е Карлово. Говори се за “калугерче, покалугерено с измама от собствения си вуйчо”. Вуйчото взел племенника от майка му на 12 годишна възраст с обещание да го изучи, но след три години, 15-годишен, го покалугерил. Накрая след различни перипетии “калугерчето решило през тази (1864) година на Великден да хвърли калугерското облекло и чин”.[60]

            Това свидетелство има много висока стойност, защото за разлика от другите е съвсем близко по време до събитието. Авторът споменава, че има сходна с дякон Игнатиевата съдба– покалугерен на 15 години, а от биографичните подробности, които привежда за Левски става ясно, че го познава добре. По всяка вероятност дописникът е Иван Стоянов Ихтимански, познат и като дякон Генадий, с когото Левски през 1862 г. избягва от Карлово и отива в Сърбия, за да постъпи в легията на Раковски.[61]

            Ако се приемат за напълно достоверни сведенията на дякон Генадий, излиза че В. Левски е роден през 1843 г., защото само при това положение той би могъл да е покалугерен на 15 години. Възможно е дописката да има за основна цел оправдаване постъпката на дякон Игнатий пред консервативното обществено мнение и в нея да не е дадена действителната възраст на Апостола, но не по-малко вероятно изглежда тя да съдържа истинна информация.

***

            Поради проявената небрежност от първите изследователи годината 1837, а заедно с това и датата 6/18 юли остават недоказуеми към настоящия момент; те се основават на твърдения на роднини и заключения на автори, допуснали немалко хронологически неточности при други случаи. Направеният тук анализ на останалите по-сигурни свидетелства не може да изключи 1837 г., но сякаш по-логично изглежда Левски да е по-млад и раждането му да се постави в самия край на 30-те или началото на 40-те години на века със сигурна горна граница 1843 г. Годината 1846 трябва да се отхвърли като прекалено късна.

            Всичко казано дотук води към тъжното заключение, че изследователите на живота и делото на Левски са все още в сериозен дълг към него. Освен че гробът на най-великия син на България е загубен, че заради упорството на придобилата гражданственост погрешна традиция датата на смъртта му се отбелязва един ден по-късно, оказва се – не е сигурно и кога е роден.

            Понеже Българското възраждане не е моята специалност, а темата е значима както за науката, така и за обществото, оставам с надеждата, че може да съм допуснал някъде пропуск, който по-добре запознат изследовател да коригира, и най-вече, че написаното ще провокира цялостен интерес у автори, способни да изведат проблема и проблематиката на съвременно строго научно ниво, различно от сега съществуващите романтични и романистични писания за рождението, детските и младежките години на Апостола.

---

[1] И. Унджиев. Васил Левски. Биография. Трето допълнено издание. С., 2007(І издание С., 1947), с. 756.

[2] Срв. Г. Я. Кирков. Васил Левский. Черти от живота, деятелността му и героическата му кончина. С., 1882; З. Стоянов. Васил Левски (Дяконът). Чърти из живота му. С., 1987, 9-то издание. (І изд. 1883), 22.

[3] Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът. С., 1895, с. 11.

[4] И. Клинчаров. Васил Левски. Дяконът. С., 1924, с. 13 без никакво обяснение сочи 6/18 юли 1838 г. Не става обаче въпрос за печатна грешка, защото такава не е отразена в приложения списък в края на книгата

[5] И. Унджиев. Васил Левски, с. 757; срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники. С., 1975, с. 109-110.

[6] И. Унджиев, пак там.

[7] Пак там.

[8] П. В. Караиванов. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с. 7.

[9] Срв.пак там, с. 65-66, 81, 88; срв и И. Унджиев. Васил Левски, с. 68-71, който не се ангажира с датиране на нито едно от тези събития.

[10] Пак там, с. 65; срв. годините у Л. Дойчев. Сподвижнички на Апостола. С. 1984, с. 9; вж и Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 88 който не посочва никакви години.

[11] Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 11; Срв. И. Унджиев. Васил Левски, с. 70; П. В. Караиванов. Васил Левски..., 74-75.

[12] Вж. И. Унджиев. В. Левски, с. 70; Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 88, 95; Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 32; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 73-74;

[13] Ст. Мокрев. От къде иде псевдонимът на Васил Левски. Едно погрешно тълкувание, осветлено от сподвижник на Апостола. – Зора, ХХІІ, бр. 6176, 14 януари 1940.

[14] Пак там е посочено, че оригиналът се съхранява в Търновската библиотека.

[15] Ст. Заимов. Васил Левски (с портрета на Левски). С., 1917, с. 6.

[16] Срв. И. Унджиев. В. Левски..., с. 73; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 97-99.

[17] И. Георгиева. Българска народна митология. С., 1983, с. 31-35; М. Елиаде. Митът за вечното завръщане.Прев. Л. Денкова, Г. Вълчинова. С., 1994; Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. Съст. И. Еленков, Р. Даскалов. С., 1994, с. 17-18; М. Габровски. Преходът между старата и новата година у българите. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989, с. 30-34; Р. Попов. Към характеристиката на българките народни вярвания, свързани с периодите на преход към зимата и пролетта. – В: Пак там, с. 60-72; Т. Дяков. Митология, фолклор, литература. Ч. 2. С., 2003, с. 55-57.

[18] П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 78; срв. Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 33.

[19] П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 74.

[20] Срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 95; Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 32, бел. 1; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 74-75.

[21] З. Стоянов. Васил Левски..., с. 25. Събитието е датирано година по-рано през 1857, но на точния ден.

[22] Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 11.

[23] Вж. посочените заглавия у Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 103.

[24] И. Унджиев. В. Левски..., с. 760-761; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 69-71.

[25] Б. Христова, Д. Караджова, И. Вутова. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. С., 1996, с. 10, 50-51.

[26] Срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 84; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 70.

[27] Пак там.

[28] Б. Христова, Д. Караджова, И. Вутова. Опис..., с. 50-51 и посочената л-ра.

[29] Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 86-87, бел. 10; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 70-71, бел 64-70.

[30] Публикация твърди, че Апостола е по-млад с девет години. – Българска армия, 27. 01. 1997; А. Алексиев. Кога всъщност е роден Васил Левски? – Пак там, 16. 07. 1997; Д. Енев. Антиквар пренаписа биографията на Левски. – Сега, 2-3 04. 2005; А. Алексиев. Софийски антиквар откри, че Левски е роден през 1846 година. – Атака, 7. 07 2006.

[31] Г. Туртуриков. Възкресението на Апостола 1846-1873 или кога всъщност е роден В. Левски. Факти, критики, хипотези. ИК “Ваньо Недков, 2006. Второ издание (І изд. 2000 г.).

[32] Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Ред. А Бурмов. С., 1952. с. 377 “yirmi altı yirmi yedi yaşındayım” – на 26 27 години съм; Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 12-21; Публикация твърди...

[33] Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 41-42.

[34] Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 43-44; 47-48; Публикация твърди...; срв. Д. Т. Страшимиров. Васил Левски, с. 665, 703, 711.

[35] Д. Т. Страшимиров, пак там, с. 530.

[36] Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 38-40; [36] Публикация твърди...; виж и другите заглавия в бел. 29.

[37] Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 55; А. Алексиев. Кога всъщност е роден Васил Левски?

[38] Публикация твърди...

[39] Срв. Д. Т. Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. 1. С., 1929, с. 119, 124, 126, 127, 128.

[40] Вж. Нему равен нямаше. Спомени, писма и изказвания за Васил Левски от негови съвременници и съратници. Съст. Н. Жечев. С., 1987; Л. Дойчев. Левски в светлина. С., 1943; Спомени за Левски. С., 1990; Ст. Каракостов. Васил Левски в спомените на съвременниците си. Второ допълнено издание. С., 1943.

[41] Някъде Левски е описан и като тъмноок и тъмнокос, въз основа на което наскоро беше предположено, че няколко души са се подвизавали под името на Левски вж. Г. Александров. Обесеният Левски не е... Васил Левски. Очерци историческо разследване. С., 2005. Този автор обаче, като всеки непрофесионалист, тълкува превратно историческите данни, пропускайки и две много важни обстоятелства 1) Апостола е майстор на дегизировката и по думите на З. Стоянов. Васил Левски..., с. 20 умеел дори да създаде впечетление, че е тъмноок. 2) Несигурността на късните спомени, посочена и тук.

[42] И. Унджиев. В. Левски..., с. 138-143.

[43] И. Мусаков. Д-р Георги Странски. С., 1944, 53-59; Г. Странски. Преживяно и премислено. Редакция и бележки Т. Ташев. С., 2006, с. 47-49.

[44] Г. Странски. Пак там, с. 7, 38.

[45] Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 29-36.

Приложение 2:

Странно заседание на Бундестага навява малко страх!

Автор: podvodni Категория: Политика   

Източник: http://podvodni.blog.bg/politika/2012/11/24/stranno-zasedanie-na-bundestaga-naviava-malko-strah.1023974

            Преди 3 дни получих едно странно писмо от един мой приятел в Германия. Странното в това писмо бе, че моят приятел ме информира, че същият ден (21.11) в Бундестага се е състоял дебат на тема " Ко шъ прайм кат спре електриката".  Същият този дебат е провокиран от странното, и на пръв поглед необяснимо, спиране на тока в Мюнхен предната седмица и в Нюрнберг, по-предната седмица. Явно педантичните и стриктни германци въобще не са могли да открият причината за тези спирания на тока. 

Дали?
          Някакъв Тибетски монах прави изявление към НАСА, че нашата Слънчева система, барабар със Земята, на 21.12.2012 година ще попадне в така наречената нулева галактическа полоса. Та, след попадането си в тази полоса, където не се разпространяват никакви космически енергии, няма да съществуват никакви електромагнитни полета, които да спомагат за производството на електрика. Сиреч, оставаме на тъмно и студено. В продължение на 72 часа Земята ще бъде погълната от космически мрак, след това ще светне, но електрика няма да има, поне до 7 февруари 2013 г. когато ще бъде излизането от тази полоса.
Прави впечатление, че другото значение на думата полоса е граница. Т.е. ще преминем определена граница. Отвъд тази граница ни чака нещо, което сигурно ще бъде по-различно от сегашното. Това предсказание на ламата (да не се бърка с ламя) от Тибет някак си кореспондира с проловутият календар на маите, който свършва точно на 21.12.2012 година. Само че свършва календарното отброяване, но не и живота на земята. Така го казват и самите потомци на маите, ама няма кой да слуша, щото вси са вперили очи в Холивууд като в носител на истината. Обаче някои страни са взели, та са ги послушали. В САЩ яко се градят не бункери а цели подземни градове. Същото се отнася и за Великобритания, Русия, Китай. Във Франция пък, правителството обяви, че ще отвори всички бункери останали от втората световна война насам, включително и по отбранителната линия "Мажино". Естествено, не за туристически обиколки, а за да могат да се ползват в този промеждутък от време. На норвежкият остров Щипцберген е изградена банка за семена, която е своеобразен Ноев ковчег за над 4.5 милиона вида растителност. А пък през 2011 година на вода бе пуснат съвременният вариант на ноевият ковчег, наричащ се "Фриидъм шип". Това чудо на чудесата ще приютява на своите 25 палуби 100 000 души - 25 000 обслужващ персонал и 75 000 от "Елита".
Всичко тези нещица можеха да минат за "теории на конспирацията", ако не бе фактът, че стриктните и педантични германци са започнали да обсъждат в своят парламент последствията от спиране на електричеството. Явно имат сериозни основания да се притесняват, поради простата причина, че ако наистина спре всякакъв вид енергия, то реално цялото човечество ще се върне минимум с 200 години назад за определен  период от време. "ЕЛита" ненапразно е обезпокоен от грозната перспектива на липсата на електричество. В този случай цели информационни масиви, доказващи наличието на някакво състояние ще бъдат загубени безвъзвратно. Тази поредица от нули, притежавани от банки, корпорации и частни лица, за един миг ще се превърнат в една голяма 0. Но това има и своите положителни страни. Всички длъжници на банки и други кредитни институции могат да си отдъхнат, защото техните дългове ще изчезнат. Кеф, а? Но и спестяванията съхранявани в банки, акциите на акционерите от различните борси и най-вече от финансовите също ще изчезнат. Това вече е кофти, нали? Тогава, след този период, единствената разплащателна единица ще стане реалната стока, а на по-късен етап - златото. Затова не бива да се учудваме, че цените на храните в световен мащаб рязко скочиха за близо 2 години, а големите борсови спекуланти, като Джордж Сорос и пр., купуват злато като невиждали. Просто пичовете се запасяват, но за какво - не искат да кажат. Просто не искат да всяват паника и да ни тревожат в и без това напрегнатото ни ежедневие. Все пак трябва да бъдем спокойни в ситуация на икономическа криза, инак тя би станала безкрайна. Май ще се окаже, че самата криза е вид камуфлаж, целяща да прикрие истинските действия и да оправдае поскъпването на храните, суровините и златото. Далеч по-лесно е тези поскъпвания да се оправдаят с криза, отколкото с това, че има яко изкупуване с цел презапасяване. А и след тези събития няма да има нужда от чипове и чипиране на населението.

          Как това ще се отрази на нас като народ?
От дълго време редица признати и стремящи се към признание пророци казват, че ние сме страна, която ще бъде относително слабо засегната от идващите катаклизми. А те, че ще се състоят няма никакво съмнение, но за разлика от друг път ще бъдат разтеглени във времето и на 3 етапа. Това също го знаят по върховете и се готвят. И тъй като нашата страна ще бъде един от слабо засегнатите райони, то той ще трябва да бъде „освободен” за обитаване от същият този "ЕЛит". Естествено, няма да се обезлюдява напълно, защото все някой ще трябва да им бачка. И кой ще трябва да бъде този някой? Ами българите, кой друг? Едва ли на "ЕЛита" ще му е приятно прислужник в къщата да бъде крадлив и смрадлив циганин или фанатично настроен мюсюлманин…
С настъпването на "демокрацията" започна процес на унищожение на България, Българите и Българщината! Българите, според плана на "ЕЛита" трябва да бъдем докарани до такова състояние на материална и духовна нищета, която да притъпи всяко наше чуство за достойнство и самосъзнание, та когато ни се предложи възможност да избираме да бъдем роби или да умрем, да направим "правилният избор". И за да бъде планът успешен на физическо ниво, той трябва да бъде проектиран и затвърден на астрално. Т.е. да се подкрепи неговият успех с малко магия. За да бъде успешна магията, трябва да се изпълнят малко сатаниски ритуали.
Първият подобен бе извършен на 21.07.1983 година. Това е денят когато е убита Людмила Живкова. Тогава тя е на 38 (3+8=11) години. Странно ли е, че числата на годините на Живкова дава 11. Цифрата 11 е от особенно значение в езотериката, която символизира новото, двойно (но без участието на Бог, разбира се) начало. От друга страна самата Живкова с нейната дейност за отваряне на страната ни към света, духовните си увлечения и полагане на основите на разбиването на мита за номадският произход на Българите, чрез навлизане и изкарване на яве нашите древни връзки с траките,  се явява сериозна заплаха за плановете на световният „Елит". Не бива да ни учудва ненавистта, която на запад изпитват към нас. Едва ли може да се нарече параноя изказването на външният министър на Франция при подписването на Ньойският договор - Най-после граф дьо Ньой беше отмъстен… Сами си направете извода - омразата е  горяла в душите им цели 700 години. А самият договор е подписан на една интересна дата 27.11.1919 година. Хайде пак да се поиграем на езотерика 27 (2+7=9). 11. 19(1+9=10-1) 19 (1). Нещо познато да виждаме тук - 9. 11? Реално големият ритуал по унищожението на България е осъществен през 1919 година, но след 9. 9 1944 година нещо яко се обърква. „Селският тарикат” Живков по някакъв начин обърква плановете и трябва всичко да се поднови. Затова се изпълнява ритуала с убийството на дъщеря му. Изборът на жена за жертва също е показателен, което е видно и в по-долу написаното. След 7 (друга сакрална цифра) години се извършва още един ритуал, който трябва да затвърди онзи от 1981 година. На 24.9.1988 година е намерена убита Татяна Титянова. Намерена е на 24 .9., но е убита на 23. 9. Това е денят на есенното равноденствие. Татяна Титянова е тогавашния символ на успяла жена. Току-що родила второто си дете, дипломирана художничка, подготвяща самостоятелна изложба заедно със дипломната си работа по журналистика. Самият ден на есенното равноденствие има особенно значение в езотериката. На този ден се извършват ритуали, отнасящи се до земеделието и плодородието. Самата Титянова е намерена положена върху грижливо постлан пеньоар, като след това е прегазена с автомобил. Но преди да бъде прегазена е била изнасилена и удушена, като следи от наранявания има по дясната ръка(!). На няколко метра от нея са открити прилежно поставени обувките й и част от колана на пеньоара. Събирайки 2 и 2 става ясна картинката на ритуала - унищожаване на плодовитостта, респективно - намаляване на населението от Българската част от народа и откъсването му от земята като негова покровителка и хранилница. (Подобен, почти същият ритуал е направен 18 (9) години по-късно, на 28(1). 1. 2006 г, осъществен със сестрите Белнейски. Показателни са и имената на сестрите - Росица (роса-вода - водолей - нова епоха) и Христина (Христос - спасител - спасение).И трите убийства до ден днешен не са разкрити, но истината все някога ще излезе наяве. 13 месеца след убийството на Татяна Титянова се извършва и преврата срещу Тодор Живков. Самият преврат става на 9 11.1989 година. На 10-ти бе представено едно цирково изпълнение, което бе предавано по телевизията и радиото! Някога преди това да сте гледали или слушали "на живо" пленум на ЦК на БКП? На 18 (9). 11. 1989 година е и първият "спонтанен" митинг на "осъзналият се и свободен" народ. Сигурно не е трудно да се досетите защо все по-малко се споменават тези О-култни дати?  Самият Живков е искал и е бил готов да се оттегли от всички държавни и ръководни постове една година преди това - през 1988 година, но са го разубедили същите тези, който му спретват преврата.
          Защо?
          Ами защото през 1988 година се падат 32 години от неговото управление, а през 1989 - 33. Чрез тази символична цифра  - 33, просто са показали на цялото кеч, кой кара и ще кара от тук насетне влака. Обаче както винаги става, по наш си традиционен начин все ще се намери някой "случаен" Живков, който да обърка плановете на "Елита" (да вземат да прочетат Елин Пелин, та да се светнат за какво иде реч). В тази роля през 1995 година влиза Жан Виденов. По тази причина спретват набързо една яка инфлацийка и го свалят от сцената. Не е случайно, че Виденов до ден днешен не си е отворил устата за онези събития. Няма и да го направи, ако му е мил живота. И на 10.1 (11). 1997 година спретват нова постановка - ритуал с участието на "възмутеният" народ. Дали стана ясно защо посланниците на европските страни са натиснали тогавашният ни президент Стоянов да даде нов мандат за съставяне на правителство на БСП, под предлог, че така е по конституция? А 9 години по-късно става случката със сестрите Белнейски. Най-сетне, след толкоз мъки и перипетии, България е тотално срината икономически и демографски.
Остава нейното духовно сриване.
Началото бе дадено със смъртта на патриарх Максим. Не случайно смъртта му бе обявена на  6 (обърната 9-ка). 11. 2012 година в 3.30 (33) часа сутринта, при положение, че тя бе настъпила още на 3-ти същият месец. Цели 3 дни са крили неговата смърт.
          Защо?          Ами защото опелото, и най-важно - погребението му, да се извърши на 9.11.2012 година. Пък и президентските избори в САЩ по една "случайност" са също на 6-ти. Нима има връзка? И още как!
Напълно съм сигурен, че много от нас на 9.11. от 13,09 часа местно време (11,09 по Лондон. А защо по Лондон може да научите от сайта на издателство "Паралелна реалност") са усетили някакво неразположение в тялото си, което ги е държало до 13,09 часа на 11.11. Различните хора са го усетили по различен начин - неразположение, енергииен срив, атака през 6-та или 3-та чакра, силно главоболие и др. Самият аз преживях силно главоболие и атака през 6-та и 3-та чакра.
Както напомних в едно предишно писание, 42 дни след възкачването на патриаршеският престол на Максим, САЩ обявяват излизане от златният стандарт. 42 дни след неговата официална смърт се пада датата 17. 12. 2012, на която трябва да се избере новия-стар президент на САЩ - Барак Обама.
          На 18.12.2012 година ще бъде обявено официално изборът на президент. А пък 2 дни (което е друг езотеричен начин на представяне на 11) се пада на 21.12. 2012.
Което ни връща в началото на това писание започващо със странното заседание на Бундестага и календарът на майте.
Има ли място за тревога?
Зависи от гледната точка! Лично аз никак даже не съм разтревожен, защото винаги ще се намери някой, който да секне ентусиазмът на "ЕЛита" с нашият прекрасен Балкански манталитет. А и за безтоковото състояние не се притеснявам, защото сме преживели подобни моменти.
Надявам се следващите месеци да бъдат много, много интересни, още повече, че Слънцето ни готви доста изненади през 2013 година.