„It’s all about control and how you can take it”, Motorhead
(Музика за настройване на съзнанието)
Пролог: Преди 11 години на 11/9 бяха взривени два небостъргача, днес ще има възпоменание на жертвите. Нека наистина си ги припомним, дължим им го, защото в миналото те бяха жертва за нашето пробуждане.
Съвсем скоро децата ще тръгнат на училище, за да бъде съзнанието им смляно за поредна година от образователната система, която ще ги превърне в покорни консуматори и ТВ-зрители. Нека ги научим на нещо истинско, дължим им го, защото те са нашето бъдеще.
Започна поредната скучна есен, навявяваща ни сивота и отчаяние. Нека видим в умиращата природа новото начало, защото без минало няма настояще...
„Митът са нашите бледи колективни спомени за
минало ни, когато сме играели наравно с боговете. Настъпва времето, когато пак
ще си припомним тази игра”.
Чрез
налагането на Новата религия споменът е бил съзнателно изтриван с вековете(по-скоро
силно фрагмениран, за може пъзелът да бъде подреден само от малцина, които имат
ключа), за да бъдем по-лесно контролирани и манипулирани, въпреки това хората
са успели да запазят частици от предишното знание за заобикалящия ги свят и са ги
нарекли мит. Това обаче, което за
едни е мъглив мит, за други е история със стройно подредени факти и логика на
развитие, предавана избирателно през поколенията и достигнала за тях в почти
пълен обем до наши дни. На тази избрана част(илюминати) това, което обикновения човек е
програмиран да разбира като митичните събития, им е била предадена по право под
формата на исторически събития. Тази част от хора(понякога наричащи себе си
„просветени”) е жива и до наши дни и дирижира нашият живот във всеки един аспект. Ако сте се уморили да
бъдете пионки в чужда игра заповядайте на пътешествието на отвореното съзнание
в любезната компания на алхимиците. Ще
разберете, че митът и митологичните герои(субекти), свързаната с тях
митологична логика, както и съобразяването с нейните закономерности са така
живи, силни и реалистични, колкото са били в Древните времена. От друга страна
митичните спомени на останалата част от човечеството се усилват и митичният
воал започва постепенно да пада. Вероятно за това си има причина...
Да се върнем към началото - казват,
че историята за генезиса на човечеството е обгърната в мъглата на митовете и
загадките. Защо ли? Нека се замислим върху един факт - досега науката не дала
сериозен, аргументиран и най-вече доказан отговор на въпроса за произхода на
човешката раса. Това, което се пуска за масовa употреба – „маймунската теория” на Дарвин
определено „куца” и се „поклаща” подобно на своя кръстник маймуната. Това е
така поради простата и очевидна причина,
че за последните 10 000хил. години(откогато приблизително са датирани първите
известни човешки цивилизации) още никоя горила не се превърнала в човек,
въпреки че дори са правените сложни експерименти за обучението им. Следователно
нещо липсва? Някои привърженици на Дарвин казват, че е имало „липсващо звено” – т.е. нещо като маймуно-човек. Само че и досега въпреки
многобройните разкопки останки от такъв не са намерени и няма категорични
археологични доказателства за такъв междинен биологичен вид, на който човекът
да е пряк потомък. Дори и да приемем, че го е имало възниква въпросът той пък
откъде се взел ? – защо сега някоя горила не се превърне в „липсващото звено”?
Или пък защо маймуните и човекът са оцелели, а липсващото звено – „не”. Ако
приемем, следвайки Дарвиновата теория, че човек е „по-висш” стадий в еволюцията, тъй като е бил по-приспособим и за
това е оцелял, то по пътя на тази логика сегашните маймуни трябва да са умрели
преди „липсващото звено”, като „по-низш” и неприспособим индивид. Нали?
Човек
понякога не предполага, че дори и да има всички парчета от пъзела, той може да
не е нареден правилно? Защо пък маймуните да не се дегенерирали хора, загубили
паметта си при смяната на полюсите – нещо, което се преподава като азбучна
истина в масонските ложи? Кой е доказал, че еволюцията във времето не може да
се изрази в регрес? Може би разгадания код на мита ще ни даде желаните
отговори...
Нека се върнем към „Библията”, за която много хора в
България имат насмешливо мнение, че това е книга изпълнена с приказки за
възрастни, с които поповете плашат малките деца и пенсионерите, а училищните
буквари се приемат като „чиста монета” (може би защото са писани от хора със
замислен поглед, побели коси и очила с дебели рогови рамки) и заедно с тях и
чудноватите история за маймуните, които постепенно се превръщат в хора, а после
с въжета и пръчки строят пирамиди. В първата глава на „Библията”, преведена на
български език като „Битие” (на английски е „Генезис”, което ще рече „раждане”),
са синтезирани не религиозни, а чисто митологични представи и описания,
базирани на родовата колективна човешка памет на народи, населявали района на
Древна Месопотамия.
В началото на Новия Завет(учението
на Исус Христос) на Библията е казано „В
началото бе словото...” Нека се замислим какво означава това? Словото е
вибрация, трептене, което се придвижва в пространството. Стария завет допълва „И каза господ – „Нека бъде светлина”, т.е.
чрез вибрационната сила на словото е създадена светлината и от там всичко
останало.
Замислете се колко рядко човек си
задава въпроса за причината за съществуването на Вселената и в частност за своето
собствено, както и за целта му? Отговорете си честно колко често сами се
питате относно този най-важен екзистенциален въпрос и дали поне някога сте си
давали някакъв отговор, който да бил актуален и да ви удоволетворявал за
относително дълъг период от време. Досещам се, че знам отговора - защо ли ?
Защото инстинктивно усещате, че със сегашните си познания и развитие на
интелекта не можете да си дадете разумен отговор, а тази несигурност ви плаши
ужасно. Оказва се, че в живота ви не сте стъпили здраво на земята, както ви се
иска, а сте в средата на бездна, чиито
граници не може да определите с това, което сте свикнали да наричате „здрав разум и логика”. Тогава започвате
да изключвате силата на съзнанието си да мисли по този въпрос. Сякаш невидима
забрана пада върху вашите мисли да преминават в тази зона на познанието. Тогава
автоматично минавате от режим „Защо” на режима „Как”, т.е. съзнанието ви
започва да копира готови модели, поради простата причина, че да копираш е
по-лесно отколкото да създаваш(изисква по-малко енергия). Това е началото на
тази част от човешката история, която описва и самата „Библия”. Превключите ли
на този режим означава, че вече имате нужда от мит, бог и религия. В
митовете първоначално е описан света на този (бог), който дава своя
готов модел и обяснение за света, неговия смисъл и цел, а религията е начина, по който ще придобиете, запазите и
усъвършенствате привързаността си към този модел. Процесът на избор на модел за
копиране се нарича „насочване на вярата”. Първоначално боговете налагат на
индивидите и обществата такива закони, който автоматично мултиплицират и
пресъздават вече насочената вяра в тях. Никой не е питал новородените древни
гърци, финикийци, шумери и вавилонци, искат ли да бъдат част от дадена
религиозна общност или система от вярвания. Просто това се разбира априори и с това
тяхната инициация става факт. За някои хора това, че техните родители са
избрали дадена религия (а,дали настина са избрали) е достатъчен да не се
замислят особено по отношение на принадлежността си към нея.
Този който си задава въпроса „Защо”
сам е бог, защото сам твори собствената си реалност. Това обаче е опасен
въпрос, защото отнема силата на боговете.
С течение на времето някои богове са
осъзнали, че изпитват непреодолимо влечение да имат повече свои слуги, защото
хората копирайки техния модел усилват режима им на трептене (става въпрос за
четириизмерните богове-същости, които пребивават извън нашия режим на възприятие,
а другите третозимерните - просто усилват Его-то си...). Тези богове са развили
неописуема ревност към властта на другите богове и са разработили и наложили
религиозен монопол наречен „монотеизъм”. Но нека се върнем към мита...
Митът, създаден колективно от
хората, е информация за първично наложените им модели на светоусещане и богове
(биогенетици и биодонори). В тази си форма митовете са отговаряли предимно на
въпроса „Как”. Това е ставало във времената, когато изчистените канонични
модели на съвременните монотеистични религии още не са били развити. Забележете
в митове много рядко се търси причинно-следствена
връзка. Там можем да видим хиляди истории как е устроен светът и живота на
хората, как и какво са правили боговете, но не и защо е сътворен света и каква
е неговата крайна цел. Много рядко може да видите описани мотивите за дадено
събитие или действие на герой, още повече на бог. Масовата парадигма е, че
боговете просто правят нещата, но не дават много обяснения за целите си.
Така в зората на съвременните
човешки цивилизации от рано човек е приучван съзнанието му да работи в режим на
подчинение и копиране. Въпросът „Защо?”
и поставянето на съмнение на авторитет на демиурзите и религиозните институции,
подкрепящи тяхната власт, се наказвал жестоко. Градове са изпепелявани от огън(атомен?) и сривани от потопи, Сократ пие отрова в древната люлка на
демокрацията Атина, Хипатия е поругана зверски от „пазителите” на Христовата любов... Mind - контролът е
жесток от Библейски времена до днес.
Интересното е, че въпреки монопола
на съвременните монотеистичните религии, митовете и легендите са по-живи и
реални от всякога. Те навсякъде около вас. Ще се уплашите до каква степен животът
ни е определян и заобикалян от боговете от митовете и ритуали посветени на
тях, все неща, които считаме, че са безвъзвратно
минала част от езическата историята на древните народи и техните вярвания. Олимпиадатав Лондон 2012г. бе само върхът на айсберга. За това нека се спуснем в една
стремглава разходка в миналото на човечеството и митичните ни корени...
Митът е форма на кодирано познание,
изработена от колективното родово съзнание на хората от древни времена до сега.
Ето защо той е съкровищница на познанието - зов от миналото насочен в бъдещето. Митът е жив и част от нашето
ежедневие и настояще. Някои го използват съзнателно, други – не. Първоначалната цел на съществуването му в морфогенитично
поле на човечеството е да бъде насочен и ползван за един по-добро бъдеще.
Митът е форма на колективна родова
памет. Повечето от изразните средства са неразбираеми и метафорични, защото
семантиката (наука за значението на думите) на предците ни не съответства
напълно с тази, която ние използваме. Езикът е жива форма и се развива и
видоизменя с течение на времето. Поради това не можем да разберем напълно какво
са искали да ни кажат предците ни с техните изразни средства. При писменото
предаване на повечето митове мислите са
превеждани, а не са предавани пряко. Поради това са загубени части от първоначалния
смисъл. В митовете, които са предавани чрез картини(нещо като митичен комикс,
какъвто наблюдаваме в Египет), ролята на тяхното тълкуване(съответно
изопачаване от незнание или умисъл) при препредаването им е още по-голяма.
Друг е въпросът, че определени групи
на Земята днес вероятно ще бъдат застрашени(по отношение на тяхната власт в
обществото и материалния им статус), ако имаме прекалено дълга родова памет. Не
случайно със силата на съвременните електрони и печатни медии митът се
приравнява с приказките и фантастиката. С това се цели само едно нещо - омаловажаване на закодираната в него
информация и съответно забравянето й. Иначе ще разберем, че твърде дълго
копираме един същ модел „Как” и че въпреки това не се сме по-щастливи, а
напротив - все по нещастни в манипулираното
ни от волите на други битие.
По отношение на мита е много
любопитно да се запознаем с проучвания на световноизвестния учен Зехария Сичин, който подробно е
изследвал шумерския епос, наречен „Енума
елиш”. Историята на епоса е запазена на глинени плочки под формата на
клинописно писмо в различни публично достъпни музеи и разказва за сътворението
на света и планетите. Очудващо е, че
това което на пръв поглед ще се определи от трезво мислещия човек като митично
ала-бала се оказва точно и конкретно описание на данни космически тела и
тяхното движение в космоса, за които съвременната наука научава едва наскоро от
последните изследователски спътници и телескопи.
Възниква логичния въпрос откъде древните шумери
са знаели факти, които днешните учени са успели да установят едва със
съвременната апаратура от края на 20
век? Отговорът е, че митът и фантастиката са корено различни неща...
Нека се върнем към конкретни
проявления на мита и да си зададем някои интересни въпроси.
Всеки е чувал за драконите,
змейовете и халите? Знаете ли, че не са фантастични филмови измислици на Холивуд,
а митични същества, които присъстват във митологиите на почти всички
цивилизации от най-различни краища на света. Сведения за сблъсъка на хората с
драконите(хората-змии) датират още от времето, когато не е имало нито телефони,
нито Интернет между континентите (така че не можем да обвиним древните
миторазказвачи в плагиатство). Тогава как от Древна Япония до империята на
Ацтеките се е разпрострял митът за дракона? Нима всички народи са страдали от
една съща психоза или са сънували едни същи кошмари, както искат да ни внушат
конвенционалните учени, чешейки се умно по главите сред дъжд от пърхот и
нафталин. Отговорът за непредубеденото, необременено и свободно съзнание е
невероятното прост. Митовете за дракони не са доказателство за съществуването
на драконите в холивудския им вариант, но те са неоспоримо доказателство за
съществуването на същества подобни на драконите, чиято история в миналото(а най-вече
сега?) е преплетена с тази на човеците по някакъв важен начин и поради тази
причина хората са оставили свидетелства за нея.
Скептикът
ще каже тогава защо не са открити доказателства за тяхното съществуване и
най-вече техните мъртви тела? От къде знаете, че не са открити? Постоянно се
откриват останки на изчезнали(дали наистина са изчезнали) животински видове.
Някой питал ли се защо от древната история на Земята в медиите и
развлекателната индустрия най-силно се популяризира епохата на динозаврите въпреки тяхното относително
кратко царуване на фона на геологичните епохи. Замислете се „Джурасик парк” и
„Годзила” и многобройните им деривати са винаги актуални – вижте играчките на
нашите деца. Ако днес някой открие скелет на дракон или рептилоид, замисляте ли
колко удобно могат да му кажат, че е на динозавър и държавата да си го прибере
за изследвания и датиране. То от своя страна се извършва и практикува от много
тесен брой университетски учени, чиито заплати се изплащат от държавата или от
обществени организации(зад които стоят международни финансови групировки) и
които едва ли биха публикували мнение по въпроса, което да увреди интересите на
своите принципали и спонсори. Така кръгът на желязната цензура се затваря
неумолимо. Някой ще каже защо правителствата и финансовите групировки да го
крият? Представете си какво ще стане с фондовите и стоковите борси, цената на
държавните облигации, събираемостта на данъците, банковата система, ако се
разбере, че на земята съществува по-опасен от човека биологичен вид със
способностите на драконите, от който правителствата не могат(или не искат)
надеждно да ни защитават? Ако някой се съмнява (и почва да изпитва съмнения за
опити за прокарване на параноя) нека провери какъв е броя на официално
обявените безследно изчезнали граждани в България, а след това и в САЩ. А на
неофициално изчезналите – скитници, сираци, проститутки и хиляди други
клетници, за които даже няма кой да съобщи? По въпроса какво става с тези хора
отговорните правителствени агенции и служби гузно мълчат, но за тях е по-добре
трагедията да остане в рамките на семействата на изчезналите, ако въобще имат
такова...
Нека се върнем към българския корен
на драконите(това гръцка дума). Етимология на змия – змей е свързана със земя.
Т.е. това същество, което принадлежи на Земята. Да, ако идваме от Небето наистина
май има повод за конфликт с драконите, защото се оказва, че ние сме
натрапниците тук?
Каква ли е йерархията в пирамидата
на Илюминати? Замислете се повърхността на Земята е едно много рисково място за
живот – земетресения, вулкани, потопи, метеоритни удари - това е само малка част
от армагедон-коктейла, който периодично консумира майката Земя, но е валидно
само за повърхността на планетата. Пирамидата на илюминати се контролира от под
земята – царството на змейовете.
Нека прочетем едно енциклопедично
обяснение на драконите от Интернет:
„ДРАКОН (Змей, Ламя, Хала)
Обща
символика: Драконът е митично чудовище, присъстващо в културите на почти всички
цивилизации. Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията.
Думата "дракон" идва от гръцката DRAKON, произхождаща от DERKOMAI, със значение на
"гледам", "фиксирам с
поглед". Действително, някои дракони се характеризират със своя страшен
поглед, като Горгоната Медуза, която според легендата вкаменявала с поглед.
Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието и на философския камък.
В
библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста,
въплащение на Сатаната и варварщината (виж Новия Завет, Окровение на Йоана, гл.
13). В Християнството смазаните глави на чудовищата (драконите, Левиатана*)
символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал главите на
морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на
людете, находящи се в пустинята". (Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите
представляват също армията на Луцифер, противопоставена на ангелската армия на
Бога.
В историята
на вярванията, свързани с дракона, Пиер Карнак различава три големи етапа, три
"епохи" на Дракона:
- епоха на
Космическия Дракон – изражение на силата на природата и Богът-Дракон;
- епоха на Дракона-Пазач – символ на
предпазващия принцип;
- епоха на лошия и Злокобния Дракон –
олицетворение на злото.
Драконът символно се свързва с
четирите елемента:
- принадлежи към земята посредством своята
същност на влечуго и това, че понякога живее сред скали и в пещери;
-
принадлежи към небесния свят, посредством своите крила
-
принадлежи към водния свят, защото обитава най-често водни пространства
– реки, езера, морета;
- свързан е
с огъня и огнената стихия посредством способността си да бълва огън или реки от
лава.
Драконът не
случайно е почитан в Китай, където му придават особено място и значение. Там
той е символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на
кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По
тази причина Др. е станал емблема на китайските императори, където е проява на
тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ огън,
едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява
противоположните принципи в света – огън и вода, небе и земя. В Китай драконите
са част от основополагащите митове на китайската цивилизация, където всички
велики императори са царували под знака на дракона и се наричали "Син на
Дракона". Дори в не толкова далечната 1894 г. губернаторът на провинция
Мук Ден забранил строежът на железница, защото се вярвало, че на определеното
място живеел дракон и имало опасения, че влаковете щели да строшат гръбнака на
чудовището.
Гръцката
митология също е изпълнена с драконови същест- ва: Тифон – син на Гея и Тартар,
диво хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от Лерна; Злата триглава Химера
- дете на Ехидна и Тифон; Цербер – триглавото куче на Ада; Сфинкс – с лице и
гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица; Ладон – дракон-пазач на златните
ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила – шестоглав
пещерен дракон; Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н.”
Много изчерпателна статия, но чудо -
забележете, че навсякъде се казва какво символизира и с какво се олицетворява
драконът. Така манипулативно акцентът се измества и не се дава отговор на
въпроса първо какво в действителност е драконът и второ „защо” символизира тези неща, които са описани? Защо драконът е
символ на същества, които хипнотизират с поглед в гръцката митология, защо
китайският император се е наричал син на дракона (а не например син на бобъра),
защо в християнските и еврейски свещени книги Луцифер командва армия от дракони
(а не от лъвове например), защо златните ябълки винаги се пазят от дракони,
както е в упоменатия случай на Херкулес( а не примерно от някой ядосан питбул).
Нека се опитаме да направим един обективен анализ на текста, като избегнем
неговите внушения и се съсредоточим върху фактите. Изводът, който се оформя е,
че навярно за да символизира драконът толкова много неща, много хора по света
от различни раси и исторически епохи са имали нещо „против” или „за” тези същества, за да ги направят символ на
толкова неща важни неща от техния бит и живот. Символът на дракона и змията са повсеместно и без изключение отпечатани в
митологията на всички значими човешки
цивилизаци. Забележете, че макар и символното значение (положително или
отрицателно) на драконите да се различава навсякъде по света, хората са
единодушни за едно – външния вид на драконите. С леки вариации и модификации те
са описани по един същи начин навсякъде по света. Колкото и официалната
доктрина да се опитва да ни облъчва с представата, че навсякъде по всички
континенти представителите на различни цивилизации са сънували едни същи
кошмари и после са ги направили най-важните символи в страните си, мисля, че
след като се замислим няма интелигентен човек, който да не осъзнае истината. Тя
е, че определено има сериозна причина за глобалното разпространение на символика на дракона, свързана с действителни
събития и същества, които са съществена част от човешката история и настоящата
ни реалност.
Нека
продължим със статията:
„Всички изброени митични драконоподобни
чудовища символизират опасности от различен вид, с които хората и героите
трябва да се сблъскат и да преодолеят. В по-широк психологически контекст
драконът може да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на
скритата му природа. Съкровищата, скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони
олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата или на самия герой.
Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконите-пазители отразява
вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания,
съмненията и страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската
същност на нещата. Изразът "влизам в пещерата на дракона"означава да
навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след
много препятствия.”
Този последен параграф е много
показателен. Нека го анализираме какво ни казва той – драконите символизират
опасности и страхове, свързани с вътрешния свят на човека. Ако това наистина е
така, защо драконът е важен държавен символ в толкова много страни като
например Уелс и Китай. Да не би там хората да се прекланят пред собствените си
слабости и страхове в такава степен, че да ги издигат в ранг на държавни
символи и гербове. Дайте си един прост пример за да разберете абсурдността на
твърдението. Например имате страх от високото, защото дядо ви е починал като е
паднал от дърво. Ще си сложите ли за семеен герб стилизиран дъб или круша.
Малко нелепо звучи нали? При символиката на драконите важи същия принцип? Човек
слага или определя за символ нещо, на което вярва дори и да се бои от него,
защото е уверен, че тази сила освен, че може да причини зло, може да го защитава и на вероятно ще стори второто...
Нека продължим със статията за
значението на драконите по българските земи:
„Българска
обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности –
Змей, Ламя и Хала.
ЗМЕЙ:
Митично
същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в
повечето случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна
натовареност на значенията. Змеят е един от основните противници на
гръмовержеца Перун. Змеят е основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията
на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички
небесни атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят
борба помежду си. Така например: змейовете водят облаците и градушките;
светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени змейове; сушата
понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага;
небесната дъга в определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от
морето и щом се напие с нея и започва да вали дъжд.
Според
поверията змеят. живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и
ветровете. От връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета,
известни като "Витяци" и "Юнаци", надарени с необикновена
физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания
обясняват произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е
хибрид между красив момък от кръста нагоре и шарен смок от кръста надолу; той
произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са видени от човешко
око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей
се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на
орел или на кокошка, тялото му е покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена
или змийска.
ЛАМЯ:
Според
древногръцката легенда, някога Ламята била любовница на Зевс, но след като
ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се
превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни
представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското
начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с
дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по
три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги
пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея
в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни
дъждове.
В българския
песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва
с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три
реки - от мляко, вино и пшеница, сюжет с
широко отражение в църковната иконопис.
ХАЛА
Думата е
също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен
свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои,
градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и
ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест
крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на
времето, а от опашката й се изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се
святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът
или добрият змей води битка с халата.”
Виждате, че във фолклора по нашите
земи идеята за драконоподобните (рептили) същества е застъпен широко. Изключваме
пасажът за Халата, която е свързана с рептилите, но в конфликта си с тях, а не
с гените...
Едва
ли само метеорологичните явления, еволюирали в персонифицирани архетипи са
причина за тези вярвания, съхранени в българската колективна памет. Какво може
да откроим след анализ чрез критично
мислене:
1) Съществата
подобни или свързани с дракони са толкова силно преплетени в битието на нашите български
предци, че дори са класифицирани в три подвида: змейове, лами и хали.
2) Въпреки
невероятните си сили и способности те водят битки помежду си,т.е. тези божествени същности не
са единни.
3) Някой от тях се
считат за добри(тази оценка им е
дадена на базата, че с агресивните си действия те предпазват хората и техните
средства за препитание – вода и храна от своите подобни) и се отъждествяват с орела, т.е той е символ
на добрия дракон(този който защитава хората). Змията е символ на групата на
лошите.
Нека помним тези изводи и се
прехвърлим на българската история.
Няма българин, който да не познава
българския цар Калоян - най-малкият брат от Асеневци, които извоюват повторно
свободата на България от Византийската империя и създават наново българката
държавност.
Нека Ви задам един въпрос колко хора
са се замисляли върху етимологията на това обичано българско име? Официалното
твърдение, е че Калоян е гръцки израз
със значение - "хубавия Иван" (от гръцки - "калос”- красив,
хубав и от „Йоан” – гръцката транскрипция на българското
Иван) звучи правдоподобно, но...
... това е само на пръв поглед, ако
се замислим ще прозрем колко непонятно,нелогично и дори глуповато е това
обяснение. Византийските хронисти свидетелстват, че самите гърци наричали
Калоян, заради неговата жестокост, - „Скилойоан” - "Иван - Кучето".
А как ви звучи друго обяснение, че
коренът на името „Кало” идва от
"хала", тъй като може би не
случайно годината по прабългарския календар, в която той се възкачва е годината
на дракона?
В тази връзка нека видим един
отрязък от описанието на английски за драконите в Уикипедия, която противоречи
на предишната статия в часта й за Халата.
„However,
in Serbian and Bulgarian folklore, dragons are defenders of the crops in their
home regions, fighting against a destructive demon Ala, whom they shoot with
lightning”.
Превод:
„В
Българския и Сръбския фолклор драконите са защитници на реколтата в районите,
които обитават и се бият срещу разрушителния демон Ала(Хала), когото обстрелват
със светкавици.”
Налага се изводът, че по българските
земи драконите са пазели народата и реколтата от повелителите на климата(ХАРП?) – халите. В годината на дракона обаче на престола на
българската държава се възкачва владетел от кръвните линии на халите и чрез този свещен съюз превръща България в империя. Замислете се над това – езотеричният заряд, който носи,
няма да го намерите в нито един учебник по история...
Замислете
се защо византийският император е наричан Василевс на името на митичното
чудовище Базилиск, което е
представяно като част от семейството на драконите. В тази връзка Калоян Халата
се бие срещу византийските и латински Базилиски. Ето защо, търсейки архетипна
легитимоност, за византийските хронисти е изгодно да наричат Калоян – Хала, а
да представят техните императори като Дракони (Базиликси), които защитават
реколтата и поминъка на населението в подчинените им феодални територии.
Политическата пропаганда на мултивидово и ДНК ниво е съществувала и тогава,
работейки с пълна сила. Да търсим обективност и плурализъм в сведенията на
византийските и латински хронисти е абсурдно, тъй като дори и при една грешно
написана дума василевсът/императорът е имал правото да им изтръгне в буквалния смисъл езика
и/или да им отреже ръката/главата.
В
тази връзка да нека си припомним, че в кореспонденцията си с папата Калоян се
представял като император на България и Влахия. Да не забравяме, че по-късно
легендарният Влад Дракула (в превод
Влад - сина на дракона) става члена на Ордена
на дракона и защитава Християните на Балканите и в частност Влашко. Дали
пък не е далечен родственик на сина на халата – Калоян? Това ще разберем малко
по-късно...
Разгледайте
внимателно паметника (или поне негови снимки отблизо) на Калоян и Асеневци във
Велико Търново. Може би не е случаен фактът, че броните са им изобразени като
люспи на дракон...Иван Асен II
прави с ръката си магически сиджил под зоркия поглед на соколите
на Хор и под тяхната егида стои Изида с младенеца (не дева Мария – издава я
специфичното египетско наметало за глава, което можем да видим дори и на
главата на Сфинкса)... Наистина божествено триединство 3 в 1 - неочаквано интересна комбинация...
А
като казахме Асен, знаете ли какво
означава това най-популярно царско име от Втората
Българска империя, наречена умалително и презрително от поколенията евтиноплатени
национални предатели-историци „държава”? Няма да намерите истинския отговор в
български сайт или книга, защото всики те са писани или повлияни от същите тези
измекяри. Ще прочете само смехотворните твърдения, че името от турски произход,
но не се знае какво точно значи. Хайде бе, цели династии царе са го добавяли към
името си, а не са знаели какво точно добавят. Колко прост трябва да си да
вярваш в този абсурд, а още повече да си съгласен данъците, които плащаш да
издържат шайката мошеници в историческите факултети, придаващи поколения наред
на наглите си лъжи институционален характер под формата на наука?
Никой средновековен владетел не би прибавил
към името си други такова или прозвище, ако то не е натоварено с ясна и силна
смислова стойност. Не забравяйте, че през Средновековието за аристокрацията етимологията, хералдиката и генеалогията
са били водещи науки с култов статус. Така е и в сегашни времена, само че
илюминати са изместили фокуса от тях, но както винаги не са устояли на
изкушението да скрият истината за името Асен под носа ни...
Разгледахте
ли този линк? На тези които не знаят английски, превждам – това е страница от
най-големия електронен речник – приложение на „Уикипедия”, който ясно ни
доказва, че името „Асен” като съществително съществува в пет говорими езика,
сред които няма нито един с тюркски(турски) произход. Ето значенията:
На езикана на Абенаките – скала, камък.
Абенаките са съществуващ и до днес народ, наши братовчеди, които както и много
другия местни североамерикански племена свързават произхода си с Плеядите. Сега
навръзвате ли точките – Хали, Аси, Плеяди? Техен е митът за първата майка
жертвала тялото си (гените си?), за да ги създаде - красива история за
ботаническа отдаденост, съчетаваща в алхимично едниство звездна светлина от
плеядите на рептилска подложка... кой знае... може би...
Абенаките
са отъждествявали камъните и скалите с асите,
тъй като за разлика от тях и тяхно най-голямо очудване не са живеели в юрти(вигвами), а в камени градове. А
кои са асите?
Отговорът
намираме в други два езика – шведски
и датския, в които „асен” е членувано в пълен член,
единствено число име на скандинавските богове „аси”. Име поради
значението си останало неизменено от стария протоскандинавски език. Между
другото именно пълният член в българския език ни показва, че той се родее много
повече със скандинавските езици отколкото с тези на славяните, клише, което
вечната дружба с неразрушимия СССР ни натрапваше. Идентичността на имента
показва, че скандинавците и техните богове асите
са имали имали дълготрайни контакти със североамериканските племена много преди
агента на Инквизицията Колумб.
Другите
два езика, в които се среща „асен” са
романския(говорим в Щвейцария и
Северна Италия) и уелския (диалект на английския). При тези два езика значението
е силно негативно и ознчава... „магаре”.
В това обаче няма нищо случайно - романският и уелският език са силно повлияния от рептилско-сатанистката
кулура, което е отпечано и на официалните им гербове – кървав дракон, изплезил
дяволска опашка и козел с еректирал пенис:
Основата е латинската дума „asinus”, която идва от шумерското „anše”. Както добре знаме от статията за „Илюминати срещу дракони...” Римската империя е продължител на шумеро-вавилонската рептилска люпилня на Илюминати. Така че съвсем логично потомците на влечугите с чиста синя кръв да нарекат презряно животно като магарето на техните заклети врагове – асите (халите).
Основата е латинската дума „asinus”, която идва от шумерското „anše”. Както добре знаме от статията за „Илюминати срещу дракони...” Римската империя е продължител на шумеро-вавилонската рептилска люпилня на Илюминати. Така че съвсем логично потомците на влечугите с чиста синя кръв да нарекат презряно животно като магарето на техните заклети врагове – асите (халите).
Сега
разбирате, че името Асен, когато е ползвано от българските царе е не само лично
име, а по-скоро номен (родово име). Буквално означава - еди кой си от кръвната
линия на Асите. С тази си функция Асеневци
може да се проследи още в Римската империя в номена Asinius, който един
малкото родови имена, на които дават етимологичен произход, който е свързан неправилно
с „магарето”. Това обаче е по-късно
наслагване от сервилни лигвисти и историци. Никой от гордите римски аристократи
не би опозорил рода с такова прозвище.
Потомци на асите също са участвали в създаването на римската империя,
възникнала като първоначално като република с характерния за асите
военно-демократичен строй. В последствие с нарастването на фракциите с преобладаваща
рептилска генетика, Рим се изражда в еднолична империя с пирамидална
властова структура, а родовете предимно обвързани с кръвната линия на асите
биват осмяни и сравнявани с магарета. Правим го и в наши дни на улицата особено
като шофираме нали?
В
този аспект повече светлина ще ви даде книгата „Синя кръв, истинска кръв” на Стюарт Свредлов (за съжаление не е
преведена на български), а за по-езотерично настроените „Златната клонка“
на Джеймс Джордж Фрейзър.
Споменът
за участието на Асите в основаването на Римската империя е запазен в
митологичната памет на турските народи, което са взели името, но не дават неговия
произход. В легендите на гьоктурците (пратурците) Асена е мъжко име, което е дадено на на един от десетте синове на
митична богиня – вълчица.(Тук не нужно дори да се привеждат други доводи –
създаването на Рим през 7в. преди Христа предхожда с близо 13 века първите пратурски
военно-племенни образование, споменати най-рано като етноним през 6 в. след Христа в китайски
извори). Убдете се сами:
Този
турски мит пряко кореспондира с легендата за синът на аса Локи (необичащ да спазва расовата хигиена на събратята си, синът му от нефилимката Ангрбода е
изобразяван като вълк – Фенрир,
както и с тази за Ромул и Рем, песоглавия свети Христофор и египетския бог Анубис.
Разгледайте
тези клипове и посмислете необременено какво ни казват?
1)
2) -http://www.youtube.com/watch?v=iREcL8BOJ4o&feature=my_liked_videos&list=LLjsXioc8phLlh-tiQx0vzAw
3)
А
поредицата филми „Подземен свят”?
Дали
наистина времето е близо, когато маските ще паднат и хора и богове ще започнат
последната битка Рагнарьок-Армагедон?
Нека
пак се върнем към нашите корени, за да разберем къде ще бъде нашето място в
нея.
Разбрахме,
че не българите са взели името Асен от турските народи, а точно обратното.
Верният
извод е, че Калоян е носел кръвната линия на Асите в себе си. Не забравяйте, че
след антропологична възстановка на костите в гроба му се откри, че бил висок
над два метра. Не го мерете с днешния аршин, защото през Средновековието
средния ръст е бил около 1.50 м за мъжете! Оттук може да навържете точките с
расата на нефилимите от „Книгата на Енох”, премахната нарочно от
илюминатите от „Библията”, за да не може да го направите. Виждате ли, че когато
отворите съзнанието си и погледнете на фактите от една по-висока перспектива
мит, религия и история се сливат във една цяла картина, даваща ни отговор
откъде идваме и кои сме.
Калоян
е наричан от латинските рицари и хронисти (най-вече от Мемоарите на
кръстоносеца-очевидец на събитията - Жофроа
дьо Вилардуен) цар на България и
Влахия. Вилардуен използва в своите „Хроники
на кръстоносните походи” топонима Влахия - Wallachia, който идва от старогерманския корен Walhaz, която дума най-общо
означава чужденци, предимно
романоезични – етнонимът на валонците в днешна Белгия и уелсците в Британия също
произлизат от този корен. От своя страна то е производно на староскандинавското(Old
Norse) valskr, което
според „Уикипедия” означава само французин, което е меко казано несериозно, тъй като излиза, че
франкските рицари са признавали Калоян за свой цар!?! С думата Влахия латинските кръстоноснци просто са обозначавали всички чужди земи насевер от Стара планина.
Откъде все пак идва старо скандинавскато valskr, което не означава само франки, а просто всички които са чужди
като произход на скандинавските и германски народи.
Странното
е, че никой не се е сетил, а може би не е трябвало да се сеща е, че коренът val (valr-убит на бойното поле), е свързан с боговете на скандинавците и
германците – асите. Това видно от множество думи, запазили се от митовете за
асите и най-вече от тези две думи на староскандинавски,
които всички вие познавате - Valhalla
(Валхала-залата на героите и
халите, асите) и Valkyrja (Валкирия-жените
войни, които избират достойните войни за компанията на боговете(халите, асите) във
Валхала.)
Val попада в староскандинавския от протогерманския, който от своя страна го взема от латинския, къде означава силен, могъщ. В него пък е попаднала от прото-индо-европейската дума walso, която означава нещо подобно - укрепен пост. По-късно във всички езици коренът val се използва за усилено, укрепено със стена място, твърдина, укрепление. И до днес дори в българския език се ползва думата за фортификация - вал. Тя е със същия произход. За да затворим кръга, си спомнете какво бе значението на думата асен при абенаките.
Val попада в староскандинавския от протогерманския, който от своя страна го взема от латинския, къде означава силен, могъщ. В него пък е попаднала от прото-индо-европейската дума walso, която означава нещо подобно - укрепен пост. По-късно във всички езици коренът val се използва за усилено, укрепено със стена място, твърдина, укрепление. И до днес дори в българския език се ползва думата за фортификация - вал. Тя е със същия произход. За да затворим кръга, си спомнете какво бе значението на думата асен при абенаките.
Така
че когато кръстоносците са ползвали Влахия
са има предвид земята отвъд северното било на Стара планина, управлявана от
могъщи царе и герои, достойни с кръвния си произход и подвизите си за залата на
халите(асите). Не случайно в епистоларнта си кореспонденция с един от
най-могъщите папи - Инокентий III-ти Калоян настоява да му бъде дадена върховната
за Европа титла император, носена
само от двама владетели – този на Свещената римска империя като правоприемник на
Западната Римска империя и този на Византия – Източната Римска империя. Българинът
е съзнавал, че произходът му е равен по благородство на римските владетели
и че не е обикновен цар (крал, rex на латински), която
титла Папата му признава, а нещо повече. За това Калоян се подписва легитимно
като император на Бълг–ариите(Орион) и Вал-халите(Сириус), нещо
което папата типично по йезуитски до
края на взаимоотношенията им нито отрича, нито признава. Скобите са за тези,
които са чели „Документите Тера” сами да свържат точки на образа за истината
на произхода на българите и техните владетели.
Битка
при Одрин 1205г. и крахът на Четвъртия къстоносен поход са
най-великото доказателство за това. Това
е събитие, за което нито източните, нито западните историци обичат да говорят и
има защо...
И
до днес за години на похода се посочва периода 1202г.-1204г., като по този начин
се премълчава истинския му трагичен край, овенчан през 1205г. с разбиването и избиването на почти цялата кръстоносна
армия в битката при Одрин.
Платените
шушомиги наричащи себе си историци ни пробутват детската история, че Четвъртия кръстонсен поход е
организиран срещу ислямските неверници,
за да се върне контрола над светите земи, от които Саладин почти е изритал
западноевропейците след битката при Хатин през 1187г. Истината е, че целта на
похода са православните неверници
(римският католицизъм слага знак на равенство между двете групи, наричайки
православните схизматици) и специално
неговото лоно – Византийската империя и столицата й Константинопол. Разбира се,
за да намерят лумпени от масите, ползвани за обслужващ персонал и пушечно месо
по време на походите, е пусната за обща консумация версията, че ще се колят мюсюлмани
на килограм, за което велико дело и по-специално за неговите изпълнители Папата
е говорил със Св. Петър и господ да им бъдат осигурени VIP ложи в рая. Обаче
трябва да уникално тъпичък да смяташ, че поемайки за Близкия изток храбрите
кръстоносци някак си са се объркали в навигацията и са акустирали няколко хиляди
километра странично в Егейска Тракия и оттам някак си небрежно от раз (за
по-малко от година) са превзели
едномилионен Константинопол през 1204г., считан за най-укрепеното и
непревземаемо място в тогавашния свят и то без наличието на барутна технология. (Именно барутът позволява близо три века
по-късно на турците с големи мъки и десетилетия война на изтощения да успеят да
повторят постижението на кръстоносците).
Истинската
причина за превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен
поход е тлеещата през целия 12 век конфронатция за даване на търговски монопол
на веницианските кораби, изразяваща се в дългогодишна игра на нерви между
византийските императори и „Черната аристокрация” на Венеция по
отношение на условията на плаване на веницианските тръговци във византийски
териториални води в Средиземноморието.
Сред
главните лидери и ментори на похода е главата на Черната аристокрация – самият
венециански дожд Енрико Дандоло, който
намира смъртта си малко след краха на пъкленото дело на живота си.
Трагичният
истински край на Четвътия кръстоносен поход в битката при Одрин през 1205г. е събие особено наситено с
янбибиянщина от нашите и чуждестранни историци. Причината е, че с конвенционалните теории, с които
си служат не могат да обяснят българската победа, а тя е съизмерима и дори
надхвърля тази при Хатин през 1184г. и битката
при Банокбърн през 1314г. Трите битки се ембелематични и уникални с това, че са
се случили в епоха, когато рицарската войска, господствала като висша военна и
политическа сила през Средновековието, е напълно разбита и унищожена. Докато за
другите две битки са написани доста смислени и детайлни научни студии и статии, обяснението
за триумфа на Калоян е профанно и извезано с измислици, граничещи с глупостта.
Западните
историци са уникално лаконични по въпроса(обикновено на такива битки се обръща
внимание до последния детайл относно стратегията, тактиката и протичането).
Например битката при Хатин и подробностите около нея бяха в основата на
високобюджетната холивудка продукция „Небесно
царсво”, докато „Смело сърце” с
Мел Гибсън описва събитията непосредствено довели до тази при Банокбърн.
Западняците обаче донякъде ги разбирам – нормално е битият да си мълчи, особено след като дори самият хронист и участник в похода Жофроа дьо Вилардуен отделя на събието само една страница, която не прилича на описание на битка, а по-скоро на оправдания на ученичка за закъснение в час или такива на българскии състезател от олимпиадата в Лондон 2012г.
Западняците обаче донякъде ги разбирам – нормално е битият да си мълчи, особено след като дори самият хронист и участник в похода Жофроа дьо Вилардуен отделя на събието само една страница, която не прилича на описание на битка, а по-скоро на оправдания на ученичка за закъснение в час или такива на българскии състезател от олимпиадата в Лондон 2012г.
В
източната историография методът, с който е подходено към разглеждането и
обясняването на славния ни триумф, е чисто порнографски.
В ход са влезли майсторството на късия разказ в сферата на свещените мощи и
вампирски гробници, особено актуални днес сред учените, любители и носители на
културата на бутилката и пурата. Обяснението, което дават българските
културтрегери и гении на военно-историческото дело, е умопомрачавщо и би накрало
дори и най-великите холивудски продуценти като Джодж Лукас да се червят от срам поради липса на творческо
вдъхновение. Причината е, че в българската историография битката при Одрин е
представена като някаква смехотворна смес от уестърн, филм на ужасите, нискобюджетен аркаден екшън за
Средновековието и научнофантастичен филм ала „Звездни войни”. Българските
титани на мисълта са се хванали като удавници за първите думи на Вилардуен относно подвеждащата
куманска атака и оттам натък са продължили с невероятен фантастичен разказ,
включващ размятване на ласа, копане на подземни тунели, касапски ченгели и
въргаляне по земята в стил мръсна
анадолска четворка(*за непросветените
това особена форма на любов между четирима мъже, единият, от които не е
съгласен с мнението на останалите, че е жена:) ).
Истината
е, че над триста рицари, които представляват цветът на западното рицарство в
началото на 13-ти век и най-силната армия в Европа(не забравяйте, че същите
тези от раз и без топове са превзели непревземаемия Константинопол) са победени
и избити не от леката куманска конница(съставена от пастири без броня), нито от
пехота и стрелци(съставени от необучени селяни и занаятчии), от основната сила
на българската армия - тежковъоръжената конница, лично предовждана от Калоян.
Разкопките при с. Малая Пересчепина (резултатите – най-вече човешките кости са
укривани до 1963г., за да се избегне точното датиране с въглерод и свързването
им с българската история, като и досега руските/съветските власти не дават
пълна гласност за всичко намерено) ясно доказват, че българският конник
като качество и сложност на въоръжението и бронята по нищо не е отсъпвал на
западните рицари много преди те да развият технологиите си. Комбинацията на
върховото за времето военно-ездаческо ноу-хау с нечовешкия ръст и сила на Калоян и войните от неговия род са
създали перфектния враг за най-добрата дотогава и неуспорвана сила в Европа–
рицарската армия, в чиито първи редици са били освен елитът на „Черната
аристокрация” и най-добрите от легендарните рицари тамплиери. Все факти гузно премълчавани и нагло цензурирани досега... Факти, които обясняват горящата
омраза на Илюминати към България, неизстинала и до наши дни...
След
тези спомени, накак си отвътре ми идва, да поздравя с техния собствен скрит химн Меркел, Сакози и Барозо и пр.
марионетки на давидо-арийска кръвни линии – вероятно отново ще ви се наложи да се
срещнете с потомците на Калоян в деня на Рагнарьок:
http://www.youtube.com/watch?v=zP9XMPbGeVM&feature=bf_prev&list=PLF952F22C421628D6
- (версия със
субтитри на английски език)
(версия
с откритото значение на клипа)
След
това вихрено пътешествие в световния мит, фолклор и история едва ли вече
вярвате, че драконът е измислено същество символизиращо случайни неща. Внимайте
със заклеймяването и фанатизма - да не се окаже някой ден, че драконът е във вас... Знайте, че на
пръстена на Калоян няма изобразен нито лъв, нито дракон, а хибрид между двете –
защо така вече може да си отговорите сами...
Алхимика, Black
Dragon
