Коледа - езотеричнaта същност на българскaта тъмна душевност

 Музика за приятно четене:

В края на годината, когато скрежко започне да щипе бузките и вместо вода от небето се сипят ледени кристали, природата умира. Част от човешкото съзнание умира с нея, без значение дали го усещаме или не. Но природата, също както в мита за Персефона,  не умира завинаги.  Природата и Бога, олицетворяващ я, умира само, за да се възкреси още по-силна и красива -  закономерност, позната на човечеството от дълбока древност и инкорпорирана в много наглед различни религия и народни вярвания.

Какво традиционно правим ние българите по Коледа? А замисляме ли се на края на всяка Стара година и посрещането на Новата кои сме ние всъщност, от къде идваме и накъде отиваме. Кои сме ние всъщност, могат да ни кажат освен боговете и нашите ритуали и обреди, запазили се живи в народната памет. Тези наши колективни спомени, за разлика от нашите историци (които всъщност са „жълти” журналисти в един малко по-дългосрочен план), не могат да бъдат купени или цензурирани в процеса на предпечатната подготовка.

Та какво правим ние българите на Коледа – денят, в който слънцето огрява и се вижда от Северното полукълбо на Земата най-малко? Ние пием кръв. Страшно ли ви звучи? Не се страхувайте от мен и от това, което ви казвам. Ако изпитвате страх, а не любопитство – вие се страхувате най-вече от самите вас и какво всъщност сте. А защо се страхувате от факта, че пиете кръв по Коледа?  Та в Библията (нали поне по статистика се водим, или по-голямата част от нас – християни) в каноничния превод на Българската православна църква е казано или по-скоро са препредадени думите на Христос от „Йоан 6:53-56”:

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.”

Да, това не са мои слова. Не са писания от някой сатанински сайт или предсмъртния дневник на някой масов убиец. Това е словото божие или по-скоро словото на сина на бога, в чиято църква и от чиито служители повечето от вас са кръстени, венчани или погребали някой свой близък. В най-лекия случай това е църквата, в която запалвате по една свещ преди да излезете да се напиете и наядете следколедно или следвеликденски...

„Аммм, да, ама това е метафора!” – „Хммм, наистина ли? - Христос лично ли ти каза?”:)

Та коя е кръвта на Христос?

Първо трябва да си отговорим кой е Исус Христос?

Той е хем човек, хем божи син, т.е. той е произлязал от хибридна ДНК кръвна линия. Да не виним библейските писачи, че не са използвали точна научна терминология. Никой от тях е нямал магистратура по генно инжинерство.

В този контекст - какво правим ние българите на Коледа – повярвайте ми – ако не всички, то поне повечето от нас, по време на този светъл празник пият от кръвта на хибридна кръвна линия, включваща човешко ДНК. Да, правилно сте прочели - кръвна линия, която съдържа кръвта на човек... 

Знам, страшно звучи, даже някак сатанински, но нека ви попитам, приятели мои, кой е най-съкровеният коледен ритуал за българите? Да се събрат на коледната трапеза на 25 декември и след като част от тях са постили,  да похапнат блажно и да прекарат глътката с чаша вино. Дори да казват за нас като нация, че сме атеисти и дори антихристи, повярвайте ми - ние добре пазим новозаветните послания на Исуса Христа, предадени ни от апостола Йоана – „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот”...

 Колкото и пъти да препрочитаме горния цитат и да търсим красива метафора и алегория, някак си канибалистично продължава да звучи и отеква в ушите ни този пасаж от Новия завет. Проверете още веднъж, че това не са мои слова и аз като човек, на който са отделили подобаващо време в обучението му за литературните похвати ви уверявам, че има нещо друго тук в  словата на спасителя Исус Христос. Метафората не се повтаря тройно, защо по презумция се предполага, че нейното значение е по-силно от това на обикновените думи. Повтарят се тройно слова, които са мантри и по магически път трябва да влязат в нашето съзание и подсъзнание най-вече... Имайте предвид, че техният текст (но не и значение) са „набивани” в съзнанието на всяко българче  след покръстването от Борис през 864г. Замислете се, че това са слова, на които се кланяме при всяко раждане, сватба или погребение. И бедни и богати. И мутри и монахини. И грешници и светци. Сигурен съм, че на следващия ритуал в църква, на който присъствате,  ще обърнете повече внимание на наглед уж скучното напяване на попа:)

А какво всъщност правим ние българите по Коледа ?  – май похапваме свинско и пием вино. Нима от надигащото се безпокойство в душите ви забравихте тази весела част? Как ще прекараме тази Коледа и Нова година, ако не ни помете предсказанието на маите ? „Със свинско и винско!” - стар български лаф, но валиден и до днес с пълна сила. Това не са случайни думи, плод на чалга субкултурата. Това са слова, гравирани с истинска кръв върху нашата народопсихология и нашата, както е модерно да се казва – кръвна линия. Да, нашата кръвна линия, българската кръвна линия резонира почти на сто процента с тези думи. Свинското и винското имат сакрален характер за българите и техният извор, а  не някакъв профанен езически ритуал. Техният избор има своите дълбоки езотерични корени в Библията и по-специално в словото на Исус Христос – човекът, който с мъките и кръвта си  изкупи греховете ни...

Още ли не разбирате? Прасето на Коледа е символ на Христос в българската обредност. Прасето е символ на сакралното жертвоприношение. Ние жертваме човешка кръв, за да се ражда човека кръв и слънцето да огрява плътта над човешката кръв. И маите са го правили...

Това не се бълнуванията на някой луд. Просто трябва да забележите някои невидими с просто око маркери в реалността, които чисто логически ще ви изведат до това, което ви казвам, без капка мистицизъм, изцяло по рационален път, само трябва да се отръскате от предразсъдъците си. И най-вече от страховете си – кои наистина сме ние всъщност и какво сме – с греховете и славата ни вкупом, защото без мрак няма и светлина и ние не бихме разбрали нейната божественост и красота.

Истината е, че в българските гени има много рептилска ДНК, а канибализмът е присъщ на рептилската менталност.

Ето линк с храна и кръв за размисъл – имайте предвид, че източните народи не крият родството с кръвните линии:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BC%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE

 Знам, че в българските ню ейдж среди и в тези, занимаващи се с лепкавото и мазно клише, наречено „теория на конспирацитя” тези думи мигновено ще ме превърнта в еретик, но както Аристотел е казал „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа” (Платон е неговият учител, духовен баща и ментор). Така и аз. Истината ми е по-скъпа. За това ще поема отговорността да ви я кажа. Не се безпокойте, ще поема и ударите. Разкодирането на робската психика у някои хора е придружено със силна агония, изразявана с жалка словесна агресия. В този свят и в тези времена всеки сам си носи кръста...

Сега нека превърнем тезата в теория и да оковем теорията във факти, с които да зашием устата на злобните критици.

Първо нека си отговорим на въпроса кога се празнува Коледа? А защо точно тогава?

Колкото и да се стреми да го крие Църквата, 25 декември (когато празнуваме Коледа) е астрологична (и астрономическа) дата и то една от най-важните. През този ден от земната година виждаме най-малко слънце и слънчева светлина. Това е времеви портал, когато започват истинските студове и зима. А кои се страхуват от студа? – тези които нямат едно нещо в сърдечната чакра - а това е способността да преобразуват чуждата болка в любов и защита. Това е емоцията, наречена състрадание в етерен план. Наличието на тази емоция във физически план придобива своята реализация чрез една специална камера в предсъсрдието на биологичните видове. Клапата на това предсърдие има свойството избирателна пропускливост. Тази избирателна пропускливост означава, че тази сърдечна камера, (предсърдечие) може да пропуска и разграничава окислената с кислород кръв от чистата кръв (т.е. неокислената със кислород кръв). Влечугите и видовете с преобладаващо рептилска ДНК нямат този дар. При тях кръвта се смесва. Това е тяхната генетична карма и ДНК прокоба. Във физически план това прави тялото им силно зависимо от температурата на околната среда и най-вече от нейния източник – Слънцето. Затова тези същества нямат и многоизмерен Аз, а са принудени последователно да се инкарнират (Моноинкарнация). За това преди време техните предци са заключили множество нишки от нашата човешка ДНК и са ни оставили само две активни -  двойният хеликс (double helix), както се казва на езика на генните инженери. Това символизират двете кръстосани змии на шумерския бог Енки... 

Тук е мястото да разкрием още една загадка, за която често получаваме писма на пощенската си кутия или по форумите и коментарите. Много от вас се чудят какво ли означават двуглавите орли по средновековните български църкви. За да осмислите този символ, трябва да знаете, че всички пернати хвърчащи хищни птици са преки потомци на динозаврите. Те са просто еволюирал клон на рептилите, но пазещ основната тяхна генетична матрица. Двуглавият орел, който можем да срещнем по избродираните със злато плащеници на българсите патриарси и митрополити не е нищо повечето от символ на окованото под знака на змията човешко ДНК. Символ е естествено и на тези (жреци), които го контролират и жънат емоциите, произведени от него. Забелязвали сте, че орлите и соколите летят само при хубаво време и слънце – това е така, защото макар и топлокръвни, те изпитват известни проблеми със стоплянето на кръвта си и се нуждаят от слънчева енергия, както за полета си, така и за силата, и нормалното развитие на  перата си. Замислете се защо бройлерите в пилчарниците страдат от толкова много болести и постоянно трябва да бъдат „тъпкани” с антибиотици, за да не умрат. Това е така, защото нямат достъп до слънчева светлина – и техните пера не мога да я абсорбират, поради което не могат да синтезират нужните им за поддръжка на рептилско базираните части от ДНК-то им. Поради тази причина ДНК-то им колабира, в резулата на което те масово заболяват и измират от птичи грип и подобни вируси. Вирусите са кристали, които са готови да убият приемника само поради липса на светлина. Запомнете, слънцето лекува по магически начин, колкото повече рептилска ДНК имате, толкова повече слънцето може да помогне на оздравителните процеси. Замислете се защо върховният бог на индианските цивилизации от централна и Южна Америка – Кецалкоатл, изобразяван като пернат рептилоид, е представян като бог на слънцето и светлината. Това са първичните субстанции, без които собственото му божествено ДНК не може да функцонира правилно, а дори и да съществува.

Сега да се върнем към хвъркатите грабливи птици – те са и тези, които не само ловуват при наличие на слънце, но и тези, които имат възможността да се извисят най-близко до слънцето. На езика на алхимията в тяхното ДНК има много огън. Той е съсредоточен  в техните очи. В унисон със стария алхимичен закон, кристалният огън заключен в зрението им, мултиплицира видимата физическа реалност многократно като в гигантска лупа. Механичната лупа също не е нищо повече от кристал. Орлите и соколите, ако можеха да четат вестник, биха го сторили от десетки метри разстояние – учените знаят този факт, но не могат да го обяснят, предвид малките им очни отвори. По-скоро го обясняват с увеличения брой фоторецепторни клетки - около 1 000 000 на мм² за сокола, при 200 000 на мм² за човек. Тук първопричините са тяхното слънцелюбиво ДНК, което те носят като наследство от техните рептилски прародители. Този дар се проявява преобладаващо в очите и очните кристали в техните очни ябълки. Забележете, този свръхдар е активен само при наличие на слънчева радиация във видимия спектър, т.е. дневната светлина. Започне ли да се здрачава, соколът е сляп като кокошките.

Подробно изложените горни примери ще ви помогнат да разберете, защо астрономическият ден, в който слънчевата светлина е най-малко, за рептилски базираните кръвни линии е символ на злото и смъртта. За влечугоподобните колабирането на звездата в една система е символ на абсолютната анихилация, въпреки че реално слънцата не изчезват, а започват да излъчват енергия в друг спектър на електромагнитното поле, който разрушава триизмерната честотна матрица, в която могат да функционират преобладаващо рептилските същности. Това е измерението, което те (или по-голямата част от тях) и досега не могат да прескочат, подобно на състезателите на висок скок, които и до днес не могат да победят рекорда на българката Стефка Костадинова. Това е причината рептилско базираните раси да са принудени да скитат като пирати от вселена във вселена. По-подробно за техните забележителни странствания може да прочетете в книгата „Урантия”.

Какво друго се случва на 25 декемри ? – ние по традиция колим прасето и дори да не го колим, се редим чинно на опашка във големите вериги от магазини и си купуване вече готово заклано и почистено свинско месо. Колкото и цивилизованият ПиАр (PR) да e “умил” в нашето съзнание това месо или продукт, както е модерно да се нарича, това, което купуваме, не е нищо  повече от мъртва органична материя с остатъчна кръв в нея,  събрала агония и мъка, концентрирани във вените  и артериите  на животното.

Да ядеш свинско е особена форма на канибализъм – време е да го осъзнаете. За голямо съжаление на критиката не съм някакъв сектант, получаващ факсове от космоса и SMS-и от Господ. Аз съм просто човек (българин), който си е направил  труда да прочете Корана и Тората, както и някои тълкувания към тях, превъзмогвайки наслагваните с годините и обучението шаблони в съзнанието на българите, че евреите и турците (мюсюлманите), както и техните вярвания и свещени книги са вариация на злото, до което като добри българи и християни не трябва да се доближаваме дори, та камо ли да четем. Когато ви казвам тези думи за същността на свинското месо, осъзнайте и се огледайте – има още около един милиард души на тази планета, които вярват в тях и те се наричат мюсюлмани и юдаисти. Това далече не са някакви изостанали изроди, които яздят камили, живеят в шатри сред пустинята и пребиват жените си с камъни – архетипният образ наложен от българските купени медии. Това е представа, която, ако я изповядвате искрено, ще ви превърне в глупаци в очите на останалия свят. Ако продължавате да се съмнявате в думите ми – просто напишете Дубай на английски в „Гугъл” и потърсете снимки от там – сигурен съм, че на трета снимка ще осъзнаете колко далеч сте били водени за носа по отношение на ислямската култура и постижения. Отърсете се от домораслите наложени ви шаблони и се потопете в богатството и мъдростта на мюсюлманската култура, тази същата която ви предостави съкровищницата на приказките от „1001 нощ”, защото освен забавление, в тях има кодирани знания, достъпни само за тези, които имат волята да разчупят оковите на съзанието си.

Свинското месо е пряко свързано с рептило базираните култури, започнали своята диаспора по света от древна Шумерия (между другото древната прародина на българите). За тези, които искат да потънат още по-дълбоко в дебрите на рептилската менталност и сексуалната магия, препоръчвам „Синя кръв, истинска кръв” на Стюарт Свредлов (Суърдлоу). Домашната свиня е просто заместител на човека в диетата на влечугоподобните. Честно казано, все още се колебая дали това е извършено по етични причини или по някъв вид икономическа целесъобразност, с оглед на съкратения репродуктивен цикъл на прасето. Откъде си мислите, че идва образът на добрия вампир от холивудските продукции като „Здрач”, който е приятел на човека и кара на диета от животинска кръв? Същите тези странни човешки приятели преди няколко хиляди години са създали домашната свиня от гените на дивия глиган и човек. Древните равини – кабалисти и ислямските учени са знаели това и за това в юдаизма и исляма е грях да се яде месо от прасе, защото се счита за мръсно животно. Причината не е, защото свинята се рови в калта (та кое ли животно не го прави?), а защото, който консумира свинско, е своего рода канибал. Не вярвате ли? А помирисвали ли сте от близо кожата на прасе – говоря за домашното животно? А кожата на некъпал се от седмици човек? Забелязвали ли сте някаква прилика? Не, не се опитвам да ви провокирам – просто се опитвам да отворя границите на съзнанието Ви. Повярвайте ми, аз също не съм мазохистичен последовател на екстремните кофти миризми, но... моята опитност в този живот, може би не случайно ме е довела и до двете екстремни ситуации -  да усетя от близо прасешка миризма, така както и миризмата на немита от седмици човешка плът. Такива истории освен гнусни, могат да бъдат и много поучителни. Затова за тези си не много лицеприятни опитности не проклинам съдбата, както много от вас биха си помисли. Колкото и мазохистично да ви звучи – благодарен съм й, че ми е дала шанса да проуча тази опитност...

            Помирисвали ли сте кръвта на умиращо прасе – вглеждали ли сте в очите, умоляващи ви за милост, докато душата му изтича под формта на димящи облаци, изпаряващи се от алените петна на падащата на ледения сняг гореща кръв? А виждали ли сте себе си в тези очи? Виждали ли сте собсвента си розова кожа и малки светли космици (четина), в тази която дерете с ножа? А вкусвали ли сте сладникавия аромат на  прясната свинска плът и кръв, прекарани с вино или греяна ракия да се разливат във вътрешностите ви с топлина? Да, това е тъжната истина - топлина не идва от алкохола и мръвката, а от агресия, отпечатана в тяхното вече мъртво ДНК? Това е тъжната истина как се ре-витализират канибало-рептилско-базираните във вас шаблони...

            А пили ли сте вино, поливайки с него и още топлия и димящ труп на прасето, докато обработвате кожата с огън? Виното е символ на кръвта, а огънят - на дъха на драконите. Това са дълбоките корени на този стар български обичай. Вино  и кръв, хляб и плът, дракони и хора -  може да ли да осъзнаете къде тук е Светата троица? Светата троица в най-дълбоката си езотерична същност е символ на хибридна кръвна линия. Кръвта на прасето е кръвта на богочовека от Светата троица. В религията на маите и ацтеките тази роля се изпълнява от Перната змия (Кецалкоатъл) и нейният символ – Слънцето, в името на което трябва да се изваждат димящи човешки сърца върху каменните олтари на пирамидите... Между другото какво си мислите, че символизират червените ябълки в кошничкта на Снежанка? Който е гледал „Демонска кожа” (“Painted skin” и “Painted skin:Resurrection”), ще може да си отговори сам.

В малко по-модерни времена т.нар „опитомено” прасе (за привържениците на одомашняващата теория мога да предложа подходящи условия да се пробват да опитомят глиган, (при условие че евентуални последващи медицински разходи са изцяло за тяхна сметка) играе ролята на човека. Както Исус – бого-човекът е жертвал  кръвта си за хората, така и прасето – човеко-животното жертва своята кръв за хората всяка Коледа...

Хммм, а самата дума „Коледа” от къде ли идва? Струва ми се от галгола „коля” (водещ значението си от древния български цар Колад и жестоките обичаи, които е наложил на българите на 24 декември), не само защото Ирод е заклал 10 000 младенци в Юдея преди много време на тази дата, ами защото ние колим много получовешки души в навечерието на Коледа. В очите на прасето ни гледа нашето собствено отражение. Докато ние не престанем с този си ритуал и нас няма да престанат да ни жънат за страх и кръвно-суровинни доставки! Това е тъжната истина и присъда. Каквото горе, такова и долу. С какъвто аршин мерим по-слабите от нас, с такъв ще ни мерят и по-силните от нас – божествен закон и пропорция, които са заложени в основите на нашето битие и от който няма как да избягаме в нашата 3-D реалност.

        След като разгледахме канибилизма в плът, е време да разгледаме и канибализма в кръв... 

         В Библията има много напътсвия да не консумираме плът от  нечифтокопитни животни – може би, защото човек също е нечифтокопитно животно. С Нибиру планетите в Слънчевата система са десет. Толкова са пръстите на човека, а слънцето е едно – едно е и сърцето ни. Забраната да не се яде плът от нечифтокопитни животни е извлечена от древния херметичен закон „Каквото горе, това и долу”. Коренните земни ДНК матрици са проявление на този закон. Крайниците отразяват планетите в съответната слънчева система, докато сърцето - Слънцето. Когато обаче животното е чифтокопитно, може да се консумира плътта му, но не и кръвта му. Вижте какво казва Мойсей по въпроса:

„Левит”(това е глава от Библията, която страно защо не се превежда с буквалното си значение – „Рептил”, който не вярва нека провери какво е значението на ЛевитАн) 17:10-11:

¹⁰ Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му.
¹¹  Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.

            Въпреки всико това Исус ни казва „пийте от моята кръв”. А какво е кръвта на Исус освен кръв човешка? Тя е виното. Да, именно то ни помага, за да извисим съзнанието си и да отворим, макар и по изкуствен начин някои от нашите горни чакрени центрове. В наши времена ние трябва да поемаме вино, както някога нашите предици са поемали сурова кръв, за да оцелеят във времента на паднало съзнание и сгъстяваща се материя. Хубаво е да вземаме пример от старозаветния патриарх Ной и да пием поне една чаша вино на ден, за да си помогнем да изплуваме едно ниво по-нагоре от лепкавата гъстота на заробващата ни нискочестна физическа материя. Мъдростта на Исус, която разкрива на хората (и за което смъртно го намразва левитската каста) е, че може да използваме виното като заместител на кръвта в жертвоприношенията (Евхаристията).

            Това не някаква евтина реклама на битовия алкохолизъм с религиозни оттенъци, а добър практически съвет, който съчетава полезното с приятното. Със сигурност една чаша на ден ще ви спести грипа за разлика от убийствените ваксини на западните химически концерни. Не забравяйте, че по нашите земи почти липсват свидетелства за сериозни поражения от бича на Средновековието – чумата. Това не случайно. Това  е въпрос на ДНК и национални традиции и обичаи. Няма спомени българските владетели да са искали да внасят от чужбина лекарства и илачи, наротив при нашите богомили и колобри са идвали от цяла Европа благородници да търсят лек за коварни болести.

            Тук е мястото да ви разкажа една стара хубава българска легенда, която крие много мъдрост в себе си. По времето на хан Крум заради стаха да не се разшири пиянството сред народа били изкоренени лозите по българските земи.

            Един ден тръгнал Крум да търси избрани юнаци за личната му охрана. Строил в една редица боеспособните мъже от едно село и започнал да минава и да ги оглежда един по един и като минел им удрял по една звучна плесница. Всички скланяли покорно глава след това, а бузите им бързо побелявали от удара. Накрая дошъл ред на един момък, след плесника на Крум обаче лицето на младежа се зачервило силно, а погледа се изпълнил с искри и неугасващият гняв ясно личал по гордо вдигната му глава. Ханът го погледнал страшно в очите и му казал „Как се казваш, момче?”. „Мавруд” – Отговорил юнакът. Ударил му владетелят втори шамар още по-силен от първия, но момъкът не склонил, а още по-силно запламтяла кръвта по лицето му...

            В този момент майката на момчето, разплакана, се хвърлила в краката на хана с молба да го пощади и да накаже нея. Крум я изправили и я попитал „Та какво си сторила, жено, та да те наказвам?” Жената отвърнала, че когато издал закона за изкореняването на лозите, тя запазила една асма, от която правела вино и сипвала в попарата с мляко на юнака. За това той израстнал толкова силен и кръвта му горяла.

            Замислил се Крума Страшни и заповявдал от тази лоза да се насадят земите, а Мавруд прегърнал мъжки и го назначил в най-личната си свита...

            От тогава води името си уникалния български сорт „Мавруд” и съм готов да се обзаложа, че в обкования със злато Никифоров череп са се изляли много бурета от него...

            И тук ще ви кажа едно тайнство – не яжте – т.нар. кръвтинява мръвка.  Не случайно църковните отци казват „да се облажиш”, т.е да ядеш от мазното на прасето – сланината. Както месията се помазва не с скръв, а с маста на нилския коркодил, така и просветените блажат. Свинската мас в комбинация с виното дава енергия, а не кръвтиняво (странно защо не намирам тази дума дори в диалектните речници, а считам, че доста разпространена в българския език) свинско месо, изпълнено с кръвта, запечата в себе си спомена за агонията на животното и стреса му от срещата с болезнената смърт.

            Тук е мястото да подчертаем, че „Месия” на древно египетски – означава човек, помазан с мас на убит нилски крокодил, Мойсей е бил месия, Мойсей не е лично име, а титла, прозвище, производно на месия. От там е изведена и думата „меса” в смисъл на религиозна церемония на помазани (посветени) в божествената мъдрост чрез маста на влечуго. Ето откъде тръгват асоциациите за змиите и драконите като символ на мъдростта, тази мъдрост обаче е достъпна само за тесен кръг посветени, наричана още езотерика в любимите на вас книжарници...

  

            В края на една история е прието да има морал (поука). Та какво поука си извадихте, драги мои, от прочетеното, че да ядеш свинско е грях или да ядеш свинско и да го прекарваш глътката с вино е божий ритуал?

            Ще ви кажа истината... Истината е, че няма истина:))). Ние сме конгломерат от различни, понякога антагонистични генетични вериги. Всички религии са създадени да ни накарат да действаме според норми, които ще спомогнат за доминацията на определена генетична линия. Коя обаче ще вземе превес зависи най-вече от човешкия дух, намерил пристан в подбраното от него ДНК пристанище.

            На някои от вас може да им става тежко от свинска мас и вино – ок, да това е ок, във вас има повече славянско ДНК (раса, проектирана за диета, базирана на житни култури). На някои от вас може да им става зле от свинското, но не и от виното (спокойно и вие сте българи, братя мои, но във вас има повече от оригиналото местно тракийско ДНК (базирано доминантно от Атлантско-Лира-Марс ДНК). На някои от вас може да не им става зле  нито от виното, нито от свинската мас – Българо-Арийското ДНК,  дошло от степите на средна Азия, гарнирано с ДНК на Вълците-ренегати на Сириус – пазачите, които не искат да бъдат повече пазачи, а господари. Говоря ви с метафори, но повярвайте ми, това е скритата същност на вашите ДНК основи – къде ще се позиционирате – зависи изцяло от кода, в чиито ритъм вашето сърце бие най-добре. Трябва да знаете, че животът е като книга – игра, в която няма правилни избори, а само избори, които вибрират в унисон с вашето ДНК. Вашата задача е да поемете юздите на тази мисия и да хармонизирате вашата МерКаБа, заложена от гените ви, с тази на вашия вечно търсещ дух. Това е реалността (равнината), която почита закона за свободната воля и любовта - ваш основен принцип.

            Дайте и не очаквайте нищо в отмяна, ако Ви се върне, знайте, че сте намерили любовта, а ако не – признайте си, че въпреки болката, си е заслужавало. Знайте, че именно болката е нишан, че сте били близо до сърцето на истинската любов, но сте пропуснали. Намерете сили да продължите напред, защото  и следващият път може да прекършите вашата дяволска карма. Това героично дело зависи изцяло от вас и вашите вяра и надежда. Те са неизчерпаем ресурс и гориво, когато изглежда, че сте загубили устои в материалния свят и той ви притиска от всички страни и имате чувството, че всичко е против вас.

             За десерт разгледайте статуетката, намерена на предполагемаия гроб на хан Аспарух. Тя представлява сокол (възможно е да орел или някакъв вид граблива птица), чиито крака са сплетени и увити от змия, представляваща и олицетворваща борбата на българските ханове. Символът на тази битка носи много дълбок езотеричен заряд. Грабливата птица срещу змията не представлява само доброто срещу злото. Символизмът на летящото животно срещу влечугото представлява и е алегория на антагонизма на прокълнатите с изгнание на Земята рептили с тези, които вероятно ще се завърнат от царството небесно (Нибиру, Звезда на смъртта?:) Също така символиката на статуетката показва и неугасващия копнеж на групата от рептили (падналите ангели?), които макар и в изгнание и имащи да изкупват карма, не са забравили амбициите си да се завърнат на небето и да узурпират божествения трон. Усещате ли как мистичният воал над митологичното съзнание избледнява и под него се показват нейните реални исторически и гео(плането)политически корени. Ето това за българите е соколът с оплетени от змия крака – нероден дракон, неродена мома, душа с копнеж да лети, душа с копнеж да изкупи греховете си, но само, за да полети. Душата, оплетена от ДНК материята на змиите, прокълнати от времето на грехопадението да се влачат по корем по земята. Какво е това, освен метафора за божие наказание за тези ангели  с рептилска генетика да загубят способността да се свързват  с небето (крилата си) и да останат вечно да се влачат по земята или под земята, както понастоящем  правят техните наследници и ръководители на илюминатите.  

            Може да проследите тази митологема сред всички велики човешки цивилизаци – Хор (символизиращ расата на Хор-ата) срещу Сет (символизиращ Сет-анта или расата на рептилоидите), Аполон срещу Питон, Мардук срещу земя Тиамат, Свети Георги срещу Змея. Забележете как в египетския вариант за разкодирането ни помага мъдростта, заложена в буквите на българската азбука и думите от българския език, наричани българската кабала.

            Сега се огледайте – това ли е планетата, на която си мислим, че живеем? Това ли са религиите, с които сме възпитавани? Това ли са боговете, на които вярваме? Човешкото съзнание в края на 2012 г. е като бебе, на което току що са отнели проходилката. Бебе, което се чуди защо пада на земята. Това, че нещо не ни се е случавало досега, не означава, че не е реално. От нас зависи дали, след като са ни отнели проходилката, ще се научим да ходим изправени с гордо вдигнти глави или ще залитаме като пияници. Както при тях е виновен алкохолът, а не гравитацията, така и при нас е виновна отколешната ни зависимост да се храним с чужди „сготвени” истини, вместо да се научим да поемаме отговорност сами да открием истината, защото всеки е призван сам да твори своята реалност и да открива истината в нея. Краят на 2012 г. е един вълшебен портал във времето, за да започнем вече това дългоочаквано пътуване.

  

Алхимика, Изида, Мелина Фиори

P.S. Ето и един клип съзададен от независими от нас изследователи, чиято мисъл и убеждения резонират в унисон с нашите - доказателство за това, че човешкият дух се събужда навсякъде по света, въпреки репресиите...:

Новата религия, митът, рептилите и тяхната връзка с България и българската история

„It’s all about control and how you can take it”, Motorhead

(Музика за настройване на съзнанието)

Пролог: Преди 11 години на 11/9 бяха взривени два небостъргача, днес ще има възпоменание на жертвите. Нека наистина си ги припомним, дължим им го, защото в миналото те бяха жертва за нашето пробуждане. 

              Съвсем скоро децата ще тръгнат на училище, за да бъде съзнанието им смляно за поредна година от образователната система, която ще ги превърне в покорни консуматори и ТВ-зрители. Нека ги научим на нещо истинско, дължим им го, защото те са нашето бъдеще.

            Започна поредната скучна есен, навявяваща ни сивота и отчаяние. Нека видим в умиращата природа новото начало, защото без минало няма настояще...

           „Митът са нашите бледи колективни спомени за минало ни, когато сме играели наравно с боговете. Настъпва времето, когато пак ще си припомним тази игра”. 

Чрез налагането на Новата религия споменът е бил съзнателно изтриван с вековете(по-скоро силно фрагмениран, за може пъзелът да бъде подреден само от малцина, които имат ключа), за да бъдем по-лесно контролирани и манипулирани, въпреки това хората са успели да запазят частици от предишното знание за заобикалящия ги свят и са ги нарекли мит. Това обаче, което за едни е мъглив мит, за други е история със стройно подредени факти и логика на развитие, предавана избирателно през поколенията и достигнала за тях в почти пълен обем до наши дни. На тази избрана част(илюминати) това, което обикновения човек е програмиран да разбира като митичните събития, им е била предадена по право под формата на исторически събития. Тази част от хора(понякога наричащи себе си „просветени”) е жива и до наши дни и дирижира нашият живот  във всеки един аспект. Ако сте се уморили да бъдете пионки в чужда игра заповядайте на пътешествието на отвореното съзнание в любезната компания на алхимиците. Ще разберете, че митът и митологичните герои(субекти), свързаната с тях митологична логика, както и съобразяването с нейните закономерности са така живи, силни и реалистични, колкото са били в Древните времена. От друга страна митичните спомени на останалата част от човечеството се усилват и митичният воал започва постепенно да пада. Вероятно за това си има причина...

            Да се върнем към началото - казват, че историята за генезиса на човечеството е обгърната в мъглата на митовете и загадките. Защо ли? Нека се замислим върху един факт - досега науката не дала сериозен, аргументиран и най-вече доказан отговор на въпроса за произхода на човешката раса. Това, което се пуска за масовa употреба – „маймунската теория” на Дарвин определено „куца” и се „поклаща” подобно на своя кръстник маймуната. Това е така поради простата  и очевидна причина, че за последните 10 000хил. години(откогато приблизително са датирани първите известни човешки цивилизации) още никоя горила не се превърнала в човек, въпреки че дори са правените сложни експерименти за обучението им. Следователно нещо липсва? Някои привърженици на Дарвин казват, че е имало „липсващо звено” – т.е. нещо като маймуно-човек. Само че и досега въпреки многобройните разкопки останки от такъв не са намерени и няма категорични археологични доказателства за такъв междинен биологичен вид, на който човекът да е пряк потомък. Дори и да приемем, че го е имало възниква въпросът той пък откъде се взел ? – защо сега някоя горила не се превърне в „липсващото звено”? Или пък защо маймуните и човекът са оцелели, а липсващото звено – „не”. Ако приемем, следвайки Дарвиновата теория, че човек е „по-висш” стадий в еволюцията, тъй като е бил по-приспособим и за това е оцелял, то по пътя на тази логика сегашните маймуни трябва да са умрели преди „липсващото звено”, като „по-низш” и неприспособим индивид. Нали?

            Човек понякога не предполага, че дори и да има всички парчета от пъзела, той може да не е нареден правилно? Защо пък маймуните да не се дегенерирали хора, загубили паметта си при смяната на полюсите – нещо, което се преподава като азбучна истина в масонските ложи? Кой е доказал, че еволюцията във времето не може да се изрази в регрес? Може би разгадания код на мита ще ни даде желаните отговори...

            Нека се върнем към „Библията”, за която много хора в България имат насмешливо мнение, че това е книга изпълнена с приказки за възрастни, с които поповете плашат малките деца и пенсионерите, а училищните буквари се приемат като „чиста монета” (може би защото са писани от хора със замислен поглед, побели коси и очила с дебели рогови рамки) и заедно с тях и чудноватите история за маймуните, които постепенно се превръщат в хора, а после с въжета и пръчки строят пирамиди. В първата глава на „Библията”, преведена на български език като „Битие”  (на английски е „Генезис”, което ще рече „раждане”), са синтезирани не религиозни, а чисто митологични представи и описания, базирани на родовата колективна човешка памет на народи, населявали района на Древна Месопотамия.        

            В началото на Новия Завет(учението на Исус Христос) на Библията е казано „В началото бе словото...” Нека се замислим какво означава това? Словото е вибрация, трептене, което се придвижва в пространството. Стария завет допълва „И каза господ – „Нека бъде светлина”, т.е. чрез вибрационната сила на словото е създадена светлината и от там всичко останало. 

            Замислете се колко рядко човек си задава въпроса за причината за съществуването на Вселената и в частност за своето собствено, както и за целта му? Отговорете си честно колко често сами се питате относно този най-важен екзистенциален въпрос и дали поне някога сте си давали някакъв отговор, който да бил актуален и да ви удоволетворявал за относително дълъг период от време. Досещам се, че знам отговора - защо ли ? Защото инстинктивно усещате, че със сегашните си познания и развитие на интелекта не можете да си дадете разумен отговор, а тази несигурност ви плаши ужасно. Оказва се, че в живота ви не сте стъпили здраво на земята, както ви се иска,  а сте в средата на бездна, чиито граници не може да определите с това, което сте свикнали да наричате „здрав разум и логика”. Тогава започвате да изключвате силата на съзнанието си да мисли по този въпрос. Сякаш невидима забрана пада върху вашите мисли да преминават в тази зона на познанието. Тогава автоматично минавате от режим „Защо” на режима „Как”, т.е. съзнанието ви започва да копира готови модели, поради простата причина, че да копираш е по-лесно отколкото да създаваш(изисква по-малко енергия). Това е началото на тази част от човешката история, която описва и самата „Библия”. Превключите ли на този режим означава, че вече имате нужда от мит, бог и религия. В митовете  първоначално е описан света на този (бог), който дава своя готов модел и обяснение за света, неговия смисъл и цел, а религията е начина, по който ще придобиете, запазите и усъвършенствате привързаността си към този модел. Процесът на избор на модел за копиране се нарича „насочване на вярата”. Първоначално боговете налагат на индивидите и обществата такива закони, който автоматично мултиплицират и пресъздават вече насочената вяра в тях. Никой не е питал новородените древни гърци, финикийци, шумери и вавилонци, искат ли да бъдат част от дадена религиозна общност или система от вярвания. Просто това се разбира априори  и с това  тяхната инициация става факт. За някои хора това, че техните родители са избрали дадена религия (а,дали настина са избрали) е достатъчен да не се замислят особено по отношение на принадлежността си към нея.

            Този който си задава въпроса „Защо” сам е бог, защото сам твори собствената си реалност. Това обаче е опасен въпрос, защото отнема силата на боговете. 

            С течение на времето някои богове са осъзнали, че изпитват непреодолимо влечение да имат повече свои слуги, защото хората копирайки техния модел усилват режима им на трептене (става въпрос за четириизмерните богове-същости, които пребивават извън нашия режим на възприятие, а другите третозимерните - просто усилват Его-то си...). Тези богове са развили неописуема ревност към властта на другите богове и са разработили и наложили религиозен монопол наречен „монотеизъм”. Но нека се върнем към мита...

            Митът, създаден колективно от хората, е информация за първично наложените им модели на светоусещане и богове (биогенетици и биодонори). В тази си форма митовете са отговаряли предимно на въпроса „Как”. Това е ставало във времената, когато изчистените канонични модели на съвременните монотеистични религии още не са били развити. Забележете в митове много рядко се търси причинно-следствена връзка. Там можем да видим хиляди истории как е устроен светът и живота на хората, как и какво са правили боговете, но не и защо е сътворен света и каква е неговата крайна цел. Много рядко може да видите описани мотивите за дадено събитие или действие на герой, още повече на бог. Масовата парадигма е, че боговете просто правят нещата, но не дават много обяснения за целите си.

            Така в зората на съвременните човешки цивилизации от рано човек е приучван съзнанието му да работи в режим на подчинение и копиране. Въпросът „Защо?” и поставянето на съмнение на авторитет на демиурзите и религиозните институции, подкрепящи тяхната власт, се наказвал жестоко. Градове са изпепелявани  от огън(атомен?) и сривани от потопи, Сократ пие отрова в древната люлка на демокрацията Атина, Хипатия   е поругана зверски            от „пазителите” на Христовата любов... Mind - контролът е жесток от Библейски времена до днес.

            Интересното е, че въпреки монопола на съвременните монотеистичните религии, митовете и легендите са по-живи и реални от всякога. Те навсякъде около вас. Ще се уплашите до каква степен животът ни е определян и заобикалян от боговете от митовете и ритуали посветени на тях,  все неща, които считаме, че са безвъзвратно минала част от езическата историята на древните народи и техните вярвания. Олимпиадатав Лондон 2012г. бе само върхът на айсберга. За това нека се спуснем в една стремглава разходка в миналото на човечеството и митичните ни корени...

            Митът е форма на кодирано познание, изработена от колективното родово съзнание на хората от древни времена до сега. Ето защо той е съкровищница на познанието - зов от миналото насочен в бъдещето. Митът е жив и част от нашето ежедневие и настояще. Някои го използват съзнателно, други – не. Първоначалната цел на съществуването му в морфогенитично поле на човечеството е да бъде насочен и ползван за един по-добро бъдеще.

            Митът е форма на колективна родова памет. Повечето от изразните средства са неразбираеми и метафорични, защото семантиката (наука за значението на думите) на предците ни не съответства напълно с тази, която ние използваме. Езикът е жива форма и се развива и видоизменя с течение на времето. Поради това не можем да разберем напълно какво са искали да ни кажат предците ни с техните изразни средства. При писменото предаване на  повечето митове мислите са превеждани, а не са предавани пряко. Поради това са загубени части от първоначалния смисъл. В митовете, които са предавани чрез картини(нещо като митичен комикс, какъвто наблюдаваме в Египет), ролята на тяхното тълкуване(съответно изопачаване от незнание или умисъл) при препредаването им е още по-голяма.

            Друг е въпросът, че определени групи на Земята днес вероятно ще бъдат застрашени(по отношение на тяхната власт в обществото и материалния им статус), ако имаме прекалено дълга родова памет. Не случайно със силата на съвременните електрони и печатни медии митът се приравнява с приказките и фантастиката. С това се цели само едно нещо  - омаловажаване на закодираната в него информация и съответно забравянето й. Иначе ще разберем, че твърде дълго копираме един същ модел „Как” и че въпреки това не се сме по-щастливи, а напротив - все по нещастни в манипулираното ни от волите на други битие. 

            По отношение на мита е много любопитно да се запознаем с проучвания на световноизвестния учен Зехария Сичин, който подробно е изследвал шумерския епос, наречен „Енума елиш”. Историята на епоса е запазена на глинени плочки под формата на клинописно писмо в различни публично достъпни музеи и разказва за сътворението на света и планетите.  Очудващо е, че това което на пръв поглед ще се определи от трезво мислещия човек като митично ала-бала се оказва точно и конкретно описание на данни космически тела и тяхното движение в космоса, за които съвременната наука научава едва наскоро от последните изследователски спътници и телескопи.

 Възниква логичния въпрос откъде древните шумери са знаели факти, които днешните учени са успели да установят едва със съвременната апаратура от края на  20 век? Отговорът е, че митът и фантастиката са корено различни неща...

            Нека се върнем към конкретни проявления на мита и да си зададем някои интересни въпроси.

            Всеки е чувал за драконите, змейовете и халите? Знаете ли, че не са фантастични филмови измислици на Холивуд, а митични същества, които присъстват във митологиите на почти всички цивилизации от най-различни краища на света. Сведения за сблъсъка на хората с драконите(хората-змии) датират още от времето, когато не е имало нито телефони, нито Интернет между континентите (така че не можем да обвиним древните миторазказвачи в плагиатство). Тогава как от Древна Япония до империята на Ацтеките се е разпрострял митът за дракона? Нима всички народи са страдали от една съща психоза или са сънували едни същи кошмари, както искат да ни внушат конвенционалните учени, чешейки се умно по главите сред дъжд от пърхот и нафталин. Отговорът за непредубеденото, необременено и свободно съзнание е невероятното прост. Митовете за дракони не са доказателство за съществуването на драконите в холивудския им вариант, но те са неоспоримо доказателство за съществуването на същества подобни на драконите, чиято история в миналото(а най-вече сега?) е преплетена с тази на човеците по някакъв важен начин и поради тази причина хората са оставили свидетелства за нея.

            Скептикът ще каже тогава защо не са открити доказателства за тяхното съществуване и най-вече техните мъртви тела? От къде знаете, че не са открити? Постоянно се откриват останки на изчезнали(дали наистина са изчезнали) животински видове. Някой питал ли се защо от древната история на Земята в медиите и развлекателната индустрия най-силно се популяризира епохата на динозаврите въпреки тяхното относително кратко царуване на фона на геологичните епохи. Замислете се „Джурасик парк” и „Годзила” и многобройните им деривати са винаги актуални – вижте играчките на нашите деца. Ако днес някой открие скелет на дракон или рептилоид, замисляте ли колко удобно могат да му кажат, че е на динозавър и държавата да си го прибере за изследвания и датиране. То от своя страна се извършва и практикува от много тесен брой университетски учени, чиито заплати се изплащат от държавата или от обществени организации(зад които стоят международни финансови групировки) и които едва ли биха публикували мнение по въпроса, което да увреди интересите на своите принципали и спонсори. Така кръгът на желязната цензура се затваря неумолимо. Някой ще каже защо правителствата и финансовите групировки да го крият? Представете си какво ще стане с фондовите и стоковите борси, цената на държавните облигации, събираемостта на данъците, банковата система, ако се разбере, че на земята съществува по-опасен от човека биологичен вид със способностите на драконите, от който правителствата не могат(или не искат) надеждно да ни защитават? Ако някой се съмнява (и почва да изпитва съмнения за опити за прокарване на параноя) нека провери какъв е броя на официално обявените безследно изчезнали граждани в България, а след това и в САЩ. А на неофициално изчезналите – скитници, сираци, проститутки и хиляди други клетници, за които даже няма кой да съобщи? По въпроса какво става с тези хора отговорните правителствени агенции и служби гузно мълчат, но за тях е по-добре трагедията да остане в рамките на семействата на изчезналите, ако въобще имат такова...

            Нека се върнем към българския корен на драконите(това гръцка дума). Етимология на змия – змей е свързана със земя. Т.е. това същество, което принадлежи на Земята. Да, ако идваме от Небето наистина май има повод за конфликт с драконите, защото се оказва, че ние сме натрапниците тук? 

            Каква ли е йерархията в пирамидата на Илюминати? Замислете се повърхността на Земята е едно много рисково място за живот – земетресения, вулкани, потопи, метеоритни удари - това е само малка част от армагедон-коктейла, който периодично консумира майката Земя, но е валидно само за повърхността на планетата. Пирамидата на илюминати се контролира от под земята – царството на змейовете.

            Нека прочетем едно енциклопедично обяснение на драконите от Интернет:

                                    „ДРАКОН (Змей, Ламя, Хала)               

            Обща символика: Драконът е митично чудовище, присъстващо в културите на почти всички цивилизации. Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията. Думата "дракон" идва от гръцката DRAKON, произхождаща от  DERKOMAI, със значение на "гледам",  "фиксирам с поглед". Действително, някои дракони се характеризират със своя страшен поглед, като Горгоната Медуза, която според легендата вкаменявала с поглед. Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието  и на философския камък.

            В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста, въплащение на Сатаната и варварщината (виж Новия Завет, Окровение на Йоана, гл. 13). В Християнството смазаните глави на чудовищата (драконите, Левиатана*) символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на людете, находящи се в пустинята". (Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите представляват също армията на Луцифер, противопоставена на ангелската армия на Бога.

        В историята на вярванията, свързани с дракона, Пиер Карнак различава три големи етапа, три "епохи" на Дракона:

-          епоха на Космическия Дракон – изражение на силата на природата и Богът-Дракон;

 -          епоха на Дракона-Пазач – символ на предпазващия принцип;

 -          епоха на лошия и Злокобния Дракон – олицетворение на злото.

            Драконът символно се свързва с четирите елемента:

-          принадлежи към земята посредством своята същност на влечуго и това, че понякога живее сред скали и в пещери;

-          принадлежи към небесния свят, посредством своите крила

-          принадлежи към водния свят, защото обитава най-често водни пространства – реки, езера, морета;

-        свързан е с огъня и огнената стихия посредством способността си да бълва огън или реки от лава.

     Драконът не случайно е почитан в Китай, където му придават особено място и значение. Там той е символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина Др. е станал емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ огън, едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява противоположните принципи в света – огън и вода, небе и земя. В Китай драконите са част от основополагащите митове на китайската цивилизация, където всички велики императори са царували под знака на дракона и се наричали "Син на Дракона". Дори в не толкова далечната 1894 г. губернаторът на провинция Мук Ден забранил строежът на железница, защото се вярвало, че на определеното място живеел дракон и имало опасения, че влаковете щели да строшат гръбнака на чудовището.

      Гръцката митология също е изпълнена с драконови същест- ва: Тифон – син на Гея и Тартар, диво хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от Лерна; Злата триглава Химера - дете на Ехидна и Тифон; Цербер – триглавото куче на Ада; Сфинкс – с лице и гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица; Ладон – дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила – шестоглав пещерен дракон; Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н.”

            Много изчерпателна статия, но чудо - забележете, че навсякъде се казва какво символизира и с какво се олицетворява драконът. Така манипулативно акцентът се измества и не се дава отговор на въпроса първо какво в действителност е драконът и второ „защо” символизира тези неща, които са описани? Защо драконът е символ на същества, които хипнотизират с поглед в гръцката митология, защо китайският император се е наричал син на дракона (а не например син на бобъра), защо в християнските и еврейски свещени книги Луцифер командва армия от дракони (а не от лъвове например), защо златните ябълки винаги се пазят от дракони, както е в упоменатия случай на Херкулес( а не примерно от някой ядосан питбул). Нека се опитаме да направим един обективен анализ на текста, като избегнем неговите внушения и се съсредоточим върху фактите. Изводът, който се оформя е, че навярно за да символизира драконът толкова много неща, много хора по света от различни раси и исторически епохи са имали нещо „против” или „за”  тези същества, за да ги направят символ на толкова неща важни неща от техния бит и живот. Символът на дракона и змията са повсеместно и без изключение отпечатани в митологията на всички значими човешки цивилизаци. Забележете, че макар и символното значение (положително или отрицателно) на драконите да се различава навсякъде по света, хората са единодушни за едно – външния вид на драконите. С леки вариации и модификации те са описани по един същи начин навсякъде по света. Колкото и официалната доктрина да се опитва да ни облъчва с представата, че навсякъде по всички континенти представителите на различни цивилизации са сънували едни същи кошмари и после са ги направили най-важните символи в страните си, мисля, че след като се замислим няма интелигентен човек, който да не осъзнае истината. Тя е, че определено има сериозна причина за глобалното разпространение на  символика на дракона, свързана с действителни събития и същества, които са съществена част от човешката история и настоящата ни реалност. 

Нека продължим със статията:

            „Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид, с които хората и героите трябва да се сблъскат и да преодолеят. В по-широк психологически контекст драконът може да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на скритата му природа. Съкровищата, скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата или на самия герой. Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконите-пазители отразява вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания, съмненията и страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската същност на нещата. Изразът "влизам в пещерата на дракона"означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след много препятствия.”

            Този последен параграф е много показателен. Нека го анализираме какво ни казва той – драконите символизират опасности и страхове, свързани с вътрешния свят на човека. Ако това наистина е така, защо драконът е важен държавен символ в толкова много страни като например Уелс и Китай. Да не би там хората да се прекланят пред собствените си слабости и страхове в такава степен, че да ги издигат в ранг на държавни символи и гербове. Дайте си един прост пример за да разберете абсурдността на твърдението. Например имате страх от високото, защото дядо ви е починал като е паднал от дърво. Ще си сложите ли за семеен герб стилизиран дъб или круша. Малко нелепо звучи нали? При символиката на драконите важи същия принцип? Човек слага или определя за символ нещо, на което вярва дори и да се бои от него, защото е уверен, че тази сила освен, че може да причини зло, може да  го защитава и на вероятно ще стори второто...

            Нека продължим със статията за значението на драконите по българските земи:

            „Българска обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности – Змей,  Ламя и Хала.

ЗМЕЙ:

          Митично същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в повечето случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна натовареност на значенията. Змеят е един от основните противници на гръмовержеца Перун. Змеят е основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят борба помежду си. Така например: змейовете водят облаците и градушките; светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени змейове; сушата понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага; небесната дъга в определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от морето и щом се напие с нея и започва да вали дъжд.

         Според поверията змеят. живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и ветровете. От връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета, известни като "Витяци" и "Юнаци", надарени с необикновена физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания обясняват произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е хибрид между красив момък от кръста нагоре и шарен смок от кръста надолу; той произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са видени от човешко око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на орел или на кокошка, тялото му е покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена или змийска.

                                    ЛАМЯ:

     Според древногръцката легенда, някога Ламята била любовница на Зевс, но след като ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни дъждове.

      В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки  - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.

                                        ХАЛА

       Думата е също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на времето, а от опашката й се изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата.”

 

            Виждате, че във фолклора по нашите земи идеята за драконоподобните (рептили) същества е застъпен широко. Изключваме пасажът за Халата, която е свързана с рептилите, но в конфликта си с тях, а не с гените...

Едва ли само метеорологичните явления, еволюирали в персонифицирани архетипи са причина за тези вярвания, съхранени в българската колективна памет. Какво може да откроим след анализ чрез критично мислене:

1) Съществата подобни или свързани с дракони са толкова силно преплетени в битието на нашите български предци, че дори са класифицирани в три подвида: змейове, лами и хали.

2) Въпреки невероятните си сили и способности те водят битки  помежду си,т.е. тези божествени същности не са единни.

3) Някой от тях се считат за добри(тази оценка им е дадена на базата, че с агресивните си действия те предпазват хората и техните средства за препитание – вода и храна от своите подобни)  и се отъждествяват с орела, т.е той е символ на добрия дракон(този който защитава хората). Змията е символ на групата на лошите.

            Нека помним тези изводи и се прехвърлим на българската история.

            Няма българин, който да не познава българския цар Калоян - най-малкият брат от Асеневци, които извоюват повторно свободата на България от Византийската империя и създават наново българката държавност.

            Нека Ви задам един въпрос колко хора са се замисляли върху етимологията на това обичано българско име? Официалното твърдение, е че Калоян  е гръцки израз със значение - "хубавия Иван" (от гръцки - "калос”- красив, хубав  и от  „Йоан” – гръцката транскрипция на българското Иван) звучи правдоподобно, но...

            ... това е само на пръв поглед, ако се замислим ще прозрем колко непонятно,нелогично и дори глуповато е това обяснение. Византийските хронисти свидетелстват, че самите гърци наричали Калоян, заради неговата жестокост, - „Скилойоан” - "Иван - Кучето".

            А как ви звучи друго обяснение, че коренът на името  „Кало” идва от "хала", тъй като  може би не случайно годината по прабългарския календар, в която той се възкачва е годината на дракона? 

            В тази връзка нека видим един отрязък от описанието на английски за драконите в Уикипедия, която противоречи на предишната статия в часта й за Халата.

            „However, in Serbian and Bulgarian folklore, dragons are defenders of the crops in their home regions, fighting against a destructive demon Ala, whom they shoot with lightning”.

Превод:

            „В Българския и Сръбския фолклор драконите са защитници на реколтата в районите, които обитават и се бият срещу разрушителния демон Ала(Хала), когото обстрелват със светкавици.”

            Налага се изводът, че по българските земи драконите са пазели народата и реколтата от повелителите на климата(ХАРП?) – халите. В годината на дракона обаче на престола на българската държава се възкачва владетел от кръвните линии на халите и чрез този свещен съюз превръща България в империя. Замислете се над това – езотеричният заряд, който носи, няма да го намерите в нито един учебник по история... 

Замислете се защо византийският император е наричан Василевс на името на митичното чудовище Базилиск, което е представяно като част от семейството на драконите. В тази връзка Калоян Халата се бие срещу византийските и латински Базилиски. Ето защо, търсейки архетипна легитимоност, за византийските хронисти е изгодно да наричат Калоян – Хала, а да представят техните императори като Дракони (Базиликси), които защитават реколтата и поминъка на населението в подчинените им феодални територии. Политическата пропаганда на мултивидово и ДНК ниво е съществувала и тогава, работейки с пълна сила. Да търсим обективност и плурализъм в сведенията на византийските и латински хронисти е абсурдно, тъй като дори и при една грешно написана дума василевсът/императорът е имал правото да им изтръгне в буквалния смисъл езика и/или да им отреже ръката/главата. 

В тази връзка да нека си припомним, че в кореспонденцията си с папата Калоян се представял като император на България и Влахия. Да не забравяме, че по-късно легендарният Влад Дракула (в превод Влад - сина на дракона) става члена на Ордена на дракона и защитава Християните на Балканите и в частност Влашко. Дали пък не е далечен родственик на сина на халата – Калоян? Това ще разберем малко по-късно...

Разгледайте внимателно паметника (или поне негови снимки отблизо) на Калоян и Асеневци във Велико Търново. Може би не е случаен фактът, че броните са им изобразени като люспи на дракон...Иван Асен II прави с ръката си магически сиджил под зоркия поглед на соколите на Хор и под тяхната егида стои Изида с младенеца (не дева Мария – издава я специфичното египетско наметало за глава, което можем да видим дори и на главата на Сфинкса)... Наистина божествено триединство 3 в 1 - неочаквано интересна комбинация...

А като казахме Асен, знаете ли какво означава това най-популярно царско име от Втората Българска империя, наречена умалително и презрително от поколенията евтиноплатени национални предатели-историци „държава”? Няма да намерите истинския отговор в български сайт или книга, защото всики те са писани или повлияни от същите тези измекяри. Ще прочете само смехотворните твърдения, че името от турски произход, но не се знае какво точно значи. Хайде бе, цели династии царе са го добавяли към името си, а не са знаели какво точно добавят. Колко прост трябва да си да вярваш в този абсурд, а още повече да си съгласен данъците, които плащаш да издържат шайката мошеници в историческите факултети, придаващи поколения наред на наглите си лъжи институционален характер под формата на наука?

 Никой средновековен владетел не би прибавил към името си други такова или прозвище, ако то не е натоварено с ясна и силна смислова стойност. Не забравяйте, че през Средновековието за аристокрацията етимологията, хералдиката и генеалогията са били водещи науки с култов статус. Така е и в сегашни времена, само че илюминати са изместили фокуса от тях, но както винаги не са устояли на изкушението да скрият истината за името Асен под носа ни...

http://en.wiktionary.org/wiki/asen

Разгледахте ли този линк? На тези които не знаят английски, превждам – това е страница от най-големия електронен речник – приложение на „Уикипедия”, който ясно ни доказва, че името „Асен” като съществително съществува в пет говорими езика, сред които няма нито един с тюркски(турски) произход. Ето значенията:

На езикана на Абенаките – скала, камък.

Абенаките са съществуващ и до днес народ, наши братовчеди, които както и много другия местни североамерикански племена свързават произхода си с Плеядите. Сега навръзвате ли точките – Хали, Аси, Плеяди? Техен е митът за първата майка жертвала тялото си (гените си?), за да ги създаде - красива история за ботаническа отдаденост, съчетаваща в алхимично едниство звездна светлина от плеядите на рептилска подложка... кой знае... може би... 

Абенаките са отъждествявали камъните и скалите с асите, тъй като за разлика от тях и тяхно най-голямо очудване не са живеели в юрти(вигвами), а в камени градове. А кои са асите?

Отговорът намираме в други два езика – шведски и датския, в които „асен” е членувано в пълен член, единствено число име на скандинавските богове „аси”. Име поради значението си останало неизменено от стария протоскандинавски език. Между другото именно пълният член в българския език ни показва, че той се родее много повече със скандинавските езици отколкото с тези на славяните, клише, което вечната дружба с неразрушимия СССР ни натрапваше. Идентичността на имента показва, че скандинавците и техните богове асите са имали имали дълготрайни контакти със североамериканските племена много преди агента на Инквизицията Колумб.

Другите два езика, в които се среща „асен” са романския(говорим в Щвейцария и Северна Италия) и уелския (диалект на английския). При тези два езика значението е силно негативно и ознчава... „магаре”. В това обаче няма нищо случайно - романският и уелският език  са силно повлияния от рептилско-сатанистката кулура, което е отпечано и на официалните им гербове – кървав дракон, изплезил дяволска опашка и козел с еректирал пенис:

 

Основата е латинската дума „asinus”, която идва от шумерското „anše”. Както добре знаме от статията за „Илюминати срещу дракони...” Римската империя е продължител на шумеро-вавилонската рептилска люпилня на Илюминати. Така че съвсем логично потомците на влечугите с чиста синя кръв да нарекат презряно животно като магарето на техните заклети врагове – асите (халите).

Сега разбирате, че името Асен, когато е ползвано от българските царе е не само лично име, а по-скоро номен (родово име). Буквално означава - еди кой си от кръвната линия на Асите. С тази си функция Асеневци може да се проследи още в Римската империя в номена Asinius, който един малкото родови имена, на които дават етимологичен произход, който е свързан неправилно с „магарето”. Това обаче е по-късно наслагване от сервилни лигвисти и историци. Никой от гордите римски аристократи не би опозорил рода с такова  прозвище. Потомци на асите също са участвали в създаването на римската империя, възникнала като първоначално като република с характерния за асите военно-демократичен строй. В последствие с нарастването на фракциите с преобладаваща рептилска генетика, Рим се изражда в еднолична империя с пирамидална властова структура, а родовете предимно обвързани с кръвната линия на асите биват осмяни и сравнявани с магарета. Правим го и в наши дни на улицата особено като шофираме нали?

В този аспект повече светлина ще ви даде книгата „Синя кръв, истинска кръв” на Стюарт Свредлов (за съжаление не е преведена на български), а за по-езотерично настроените „Златната клонка“ на Джеймс Джордж Фрейзър.

Споменът за участието на Асите в основаването на Римската империя е запазен в митологичната памет на турските народи, което са взели името, но не дават неговия произход. В легендите на гьоктурците (пратурците) Асена е мъжко име, което е дадено на на един от десетте синове на митична богиня – вълчица.(Тук не нужно дори да се привеждат други доводи – създаването на Рим през 7в. преди Христа предхожда с близо 13 века първите пратурски военно-племенни образование, споменати най-рано като  етноним през 6 в. след Христа в китайски извори). Убдете се сами:

http://en.wikipedia.org/wiki/Asena

Този турски мит пряко кореспондира с легендата за синът на аса Локи (необичащ да спазва расовата хигиена на събратята си, синът му от нефилимката Ангрбода е изобразяван като вълк – Фенрир, както и с тази за Ромул и Рем, песоглавия свети Христофор и египетския бог Анубис. 

Разгледайте тези клипове и посмислете необременено какво ни казват?

1)

http://www.youtube.com/watch?v=9f8XQXuHruQ

2) -http://www.youtube.com/watch?v=iREcL8BOJ4o&feature=my_liked_videos&list=LLjsXioc8phLlh-tiQx0vzAw

3)

http://www.youtube.com/watch?v=yNh_DYT1vO0

А поредицата филми „Подземен свят”?

Дали наистина времето е близо, когато маските ще паднат и хора и богове ще започнат последната битка Рагнарьок-Армагедон?

Нека пак се върнем към нашите корени, за да разберем къде ще бъде нашето място в нея.

Разбрахме, че не българите са взели името Асен от турските народи, а точно обратното.

Верният извод е, че Калоян е носел кръвната линия на Асите в себе си. Не забравяйте, че след антропологична възстановка на костите в гроба му се откри, че бил висок над два метра. Не го мерете с днешния аршин, защото през Средновековието средния ръст е бил около 1.50 м за мъжете! Оттук може да навържете точките с расата на нефилимите от „Книгата на Енох”, премахната нарочно от илюминатите от „Библията”, за да не може да го направите. Виждате ли, че когато отворите съзнанието си и погледнете на фактите от една по-висока перспектива мит, религия и история се сливат във една цяла картина, даваща ни отговор откъде идваме и кои сме.

Калоян е наричан от латинските рицари и хронисти (най-вече от Мемоарите на кръстоносеца-очевидец на събитията - Жофроа дьо Вилардуен) цар на България и Влахия. Вилардуен използва в своите „Хроники на кръстоносните походи” топонима Влахия - Wallachia, който идва от старогерманския корен Walhaz, която дума  най-общо означава чужденци, предимно романоезични – етнонимът на валонците в днешна Белгия и уелсците в Британия също произлизат от този корен. От своя страна то е производно на староскандинавското(Old Norse) valskr, което според „Уикипедия” означава само французин, което е меко казано несериозно, тъй като излиза, че франкските рицари са признавали Калоян за свой цар!?! С думата Влахия латинските кръстоноснци просто са обозначавали всички чужди земи насевер от Стара планина. Откъде все пак идва старо скандинавскато valskr, което не означава само франки, а просто всички които са чужди като произход на скандинавските и германски народи.

Странното е, че никой не се е сетил, а може би не е трябвало да се сеща е, че коренът val (valr-убит на бойното поле),  е свързан с боговете на скандинавците и германците – асите. Това видно от множество думи, запазили се от митовете за асите и най-вече от тези две думи на староскандинавски, които всички вие познавате -  Valhalla (Валхала-залата на героите и халите, асите) и Valkyrja (Валкирия-жените войни, които избират достойните войни за компанията на боговете(халите, асите) във Валхала.)  

Val попада в староскандинавския от протогерманския, който от своя страна го взема от латинския, къде означава силен, могъщ. В него пък е попаднала от прото-индо-европейската дума walso, която означава нещо подобно - укрепен пост. По-късно във всички езици коренът val се използва за усилено, укрепено със стена място, твърдина, укрепление. И до днес дори в българския език се ползва думата за фортификация - вал. Тя е със същия произход. За да затворим кръга, си спомнете какво бе значението на думата асен при абенаките. 

Така че когато кръстоносците са ползвали Влахия са има предвид земята отвъд северното било на Стара планина, управлявана от могъщи царе и герои, достойни с кръвния си произход и подвизите си за залата на халите(асите). Не случайно в епистоларнта си кореспонденция с един от най-могъщите папи - Инокентий III-ти Калоян настоява да му бъде дадена върховната за Европа титла император, носена само от двама владетели – този на Свещената римска империя като правоприемник на Западната Римска империя и този на Византия – Източната Римска империя. Българинът е съзнавал, че произходът му е равен по благородство на римските владетели и  че не е обикновен цар (крал, rex на латински), която титла Папата му признава, а нещо повече. За това Калоян се подписва легитимно като император на Бълг–ариите(Орион) и Вал-халите(Сириус), нещо което папата типично по йезуитски до края на взаимоотношенията им нито отрича, нито признава. Скобите са за тези, които са чели „Документите Тера” сами да свържат точки на образа за истината на произхода на българите и техните владетели.

Битка при Одрин 1205г. и крахът на Четвъртия къстоносен поход са най-великото доказателство за това. Това е събитие, за което нито източните, нито западните историци обичат да говорят и има защо...

И до днес за години на похода се посочва периода 1202г.-1204г., като по този начин се премълчава истинския му трагичен край, овенчан през 1205г. с разбиването и избиването на почти цялата кръстоносна армия в битката при Одрин.

Платените шушомиги наричащи себе си историци ни пробутват детската история, че Четвъртия кръстонсен поход е организиран срещу ислямските неверници, за да се върне контрола над светите земи, от които Саладин почти  е изритал западноевропейците след битката при Хатин през 1187г. Истината е, че целта на похода са православните неверници (римският католицизъм слага знак на равенство между двете групи, наричайки православните схизматици) и специално неговото лоно – Византийската империя и столицата й Константинопол. Разбира се, за да намерят лумпени от масите, ползвани за обслужващ персонал и пушечно месо по време на походите, е пусната за обща консумация версията, че ще се колят мюсюлмани на килограм, за което велико дело и по-специално за неговите изпълнители Папата е говорил със Св. Петър и господ да им бъдат осигурени VIP ложи в рая. Обаче трябва да уникално тъпичък да смяташ, че поемайки за Близкия изток храбрите кръстоносци някак си са се объркали в навигацията и са акустирали няколко хиляди километра странично в Егейска Тракия и оттам някак си небрежно от раз (за по-малко от година) са превзели едномилионен Константинопол през 1204г., считан за най-укрепеното и непревземаемо място в тогавашния свят и то без наличието на барутна технология. (Именно барутът позволява близо три века по-късно на турците с големи мъки и десетилетия война на изтощения да успеят да повторят постижението на кръстоносците).

Истинската причина за превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход е тлеещата през целия 12 век конфронатция за даване на търговски монопол на веницианските кораби, изразяваща се в дългогодишна игра на нерви между византийските императори и „Черната аристокрация” на Венеция по отношение на условията на плаване на веницианските тръговци във византийски териториални води в Средиземноморието.

Сред главните лидери и ментори на похода е главата на Черната аристокрация – самият венециански дожд Енрико Дандоло, който намира смъртта си малко след краха на пъкленото дело на живота си. 

Трагичният истински край на Четвътия кръстоносен поход в битката при   Одрин през 1205г. е събие особено наситено с янбибиянщина от нашите и чуждестранни историци.  Причината е, че с конвенционалните теории, с които си служат не могат да обяснят българската победа, а тя е съизмерима и дори надхвърля  тази при Хатин през 1184г. и битката при Банокбърн през 1314г. Трите битки се ембелематични и уникални с това, че са се случили в епоха, когато рицарската войска, господствала като висша военна и политическа сила през Средновековието, е напълно разбита и унищожена. Докато за другите две битки са написани доста смислени и детайлни научни студии и статии, обяснението за триумфа на Калоян е профанно и извезано с измислици, граничещи с глупостта.

Западните историци са уникално лаконични по въпроса(обикновено на такива битки се обръща внимание до последния детайл относно стратегията, тактиката и протичането). Например битката при Хатин и подробностите около нея бяха в основата на високобюджетната холивудка продукция „Небесно царсво”, докато „Смело сърце” с Мел Гибсън описва събитията непосредствено довели до тази при Банокбърн. 

Западняците обаче донякъде ги разбирам – нормално е битият да си мълчи, особено след като дори самият хронист и участник в похода Жофроа дьо Вилардуен отделя на събието само една страница, която не прилича на описание на битка, а по-скоро на оправдания на ученичка за закъснение в час или такива на българскии състезател  от олимпиадата в Лондон 2012г.

В източната историография методът, с който е подходено към разглеждането и обясняването на славния ни триумф, е чисто порнографски. В ход са влезли майсторството на късия разказ в сферата на свещените мощи и вампирски гробници, особено актуални днес сред учените, любители и носители на културата на бутилката и пурата. Обяснението, което дават българските културтрегери и гении на военно-историческото дело, е умопомрачавщо и би накрало дори и най-великите холивудски продуценти като Джодж Лукас да се червят от срам поради липса на творческо вдъхновение. Причината е, че в българската историография битката при Одрин е представена като някаква смехотворна смес от уестърн, филм на ужасите,  нискобюджетен аркаден екшън за Средновековието и научнофантастичен филм ала „Звездни войни”. Българските титани на мисълта са се хванали като удавници за първите думи на Вилардуен относно подвеждащата куманска атака и оттам натък са продължили с невероятен фантастичен разказ, включващ размятване на ласа, копане на подземни тунели, касапски ченгели и въргаляне по земята в стил мръсна анадолска четворка(*за непросветените това особена форма на любов между четирима мъже, единият, от които не е съгласен с мнението на останалите, че е жена:) ).

Истината е, че над триста рицари, които представляват цветът на западното рицарство в началото на 13-ти век и най-силната армия в Европа(не забравяйте, че същите тези от раз и без топове са превзели непревземаемия Константинопол) са победени и избити не от леката куманска конница(съставена от пастири без броня), нито от пехота и стрелци(съставени от необучени селяни и занаятчии), от основната сила на българската армия - тежковъоръжената конница, лично предовждана от Калоян. Разкопките при с. Малая Пересчепина (резултатите – най-вече човешките кости са укривани до 1963г., за да се избегне точното датиране с въглерод и свързването им с българската история, като и досега руските/съветските власти не дават пълна гласност за всичко намерено) ясно доказват, че българският конник като качество и сложност на въоръжението и бронята по нищо не е отсъпвал на западните рицари много преди те да развият технологиите си. Комбинацията на върховото за времето военно-ездаческо ноу-хау с нечовешкия ръст и сила на Калоян и войните от неговия род са създали перфектния враг за най-добрата дотогава и неуспорвана сила в Европа– рицарската армия, в чиито първи редици са били освен елитът на „Черната аристокрация” и най-добрите от легендарните рицари тамплиери. Все факти гузно премълчавани и нагло цензурирани досега... Факти, които обясняват горящата омраза на Илюминати към България, неизстинала и до наши дни...

След тези спомени, накак си отвътре ми идва, да поздравя с техния собствен скрит химн Меркел, Сакози и Барозо и пр. марионетки на давидо-арийска кръвни линии – вероятно отново ще ви се наложи да се срещнете с потомците на Калоян в деня на Рагнарьок:

http://www.youtube.com/watch?v=f4K6ZxDwi34&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=zP9XMPbGeVM&feature=bf_prev&list=PLF952F22C421628D6 - (версия със субтитри на английски език)

http://www.youtube.com/watch?v=gQQU3tahEm8&bpctr=1347299136 -

(версия с откритото значение на клипа)

След това вихрено пътешествие в световния мит, фолклор и история едва ли вече вярвате, че драконът е измислено същество символизиращо случайни неща. Внимайте със заклеймяването и фанатизма - да не се окаже някой ден, че драконът е във вас... Знайте, че на пръстена на Калоян няма изобразен нито лъв, нито дракон, а хибрид между двете – защо така вече може да си отговорите сами...

Алхимика, Black Dragon